Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
За проекта
През 2018 София ще бъде във фокуса на европейското внимание като домакин на редица значими, публични събития.
Като Европейска столица на спорта София ще е домакин, организатор и партньор на множество спортни инициативи и свързаните с тях събития, които да стимулират масовия спорт и активния начин на живот.
В същото време, очакваното през втората половина на годината, но изместено за началото на 2018, в столицата ще бъдат съсредоточени голямата част от срещите на Българското председателство на ЕС.
В столицата ще дойдат хиляди гости от чужбина – от спортисти и представители на спортната общност до политическият елит на ЕС. В рамките на половин година мероприятията по тези две европейски направления дори и ще съвпадат. Това предоставя значителни възможности за разгръщане на потенциала на София като европейски модерен град, съчетал древна култура и традиции, от една страна и възползващ се от природните си дадености за спорт и отдих, от друга, а съчетавайки двете – за атрактивна туристическа културна, спортна и конферентна дестинация.
Инициативата „Столица ЕВРОПА 2018” предвижда серия от информационни и аналитични публикации, представящи различните гледни точки за потенциала и възможностите, които европейските събития предоставят на местната власт и представителите на гражданското общество и бизнеса. Идеята е година и половина преди началото на събитията, всички заинтересовани страни да започнат да подготвят свои концепции и идеи за различни мероприятия, подкрепящи и обогатяващи основните дейности, заложени в програмите на Европейска столица на спорта и Българското председателство на ЕС.
Ще бъде изследван и опита на други градове от ЕС с вече реализирани подобни събития, като ще бъдат търсени препоръки и идеи за усъвършенстването на програмата на София за 2018 година.
Европейска столица на спорта
Европейска столица на спорта се реализира по инициатива на Спортната асоциация на европейските столици и градове (ACES Europe), Европейската Комисия и програмите, представени в „Бялата книга на спорта“ (точка 50). До момента сред градовете победители са Мадрид 2001 г., Стокхолм 2002, Копенхаген 2006, Щутгарт 2007, Mилано 2009, Истанбул 2012 и др. Европейска столица на спорта през 2015 г. е Торино, през 2016 Прага и през 2017 Марсилия.
София бе определена за Европейска столица на спорта през 2018 г. Решението бе обявено през ноември 2014 г. от Оценителната комисия на организацията ACES Europa с мотивите, че "градът е добър пример за спорт за всички, като инструмент за подобряване на здравословния начин на живот, интеграцията и образованието, които са в основата на инициативата."
С избора си през 2018 г., София се нареди до градове, които през изминалото столетие са доказали приноса си към развитието на множество спортове с провеждането на стотици национални и световни първенства на територията на тези градове.
Титлата европейска столица на спорта не е свързана с домакинства на спортни събития, а по-скоро има за цел да популяризира активния начин на живот, развитието на спортни политики и инфраструктура с добри съоръжения, програми и активности. Акцентът е върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората.
Председателството на Съвета на ЕС
Всички държави членки председателстват Съвета на ЕС за шест месеца, въз основа на предварително одобрен график. Българското председателство на Съвета ще се проведе през втората половина на 2018 г. Основната задача на Председателството е чрез различните нива на процеса на вземане на решения в Съвета на ЕС да дава тласък на законодателните процеси в Европейския съюз и развитието на институционалната политика. Председателстващата държава членка играе ролята на посредник от страна на Съвета в обикновената законодателна процедура с ЕП. Освен това, председателстващата държава членка представлява Съвета пред другите институции на ЕС, трети страни и обществеността. След влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейския съвет, където България е представена от своя министър-председател, е стратегическият орган, който направлява Съвета по отношение на избора на теми, политически приоритети, както и преговорите за присъединяване.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Проект "Столица Европа" се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа, 2016 г. от Фондация „Център за модернизиране на политики”
Цялата отговорност за съдържанието на тази страница се носи от Фондация „Център за модернизиране на политики” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Столична община.
