Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Министър Павлова представи програмата на Българското председателство пред четири от парламентарно представените партии
петък, 3 Ноември, 2017 - 12:16
Секция:
Тема:
Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова представи днес приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС пред парламентарните групи на ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“ и ВОЛЯ. Срещата с ДПС е насрочена за вторник, 7 ноември.
Министър Павлова подчерта, че приоритетите на триото държави Естония – България – Австрия, бяха приети още на 20 юни т. г. от Съвет „Общи въпроси“ в Брюксел, а проектът на Програма на Република България за Председателството на Съвета на ЕС бе одобрена от Министерския съвет на 12 юли 2017 г. Оттогава програмата е на обществено обсъждане с министерствата, с различните институции и обществеността.
Гражданските дискусии се провеждат активно в цялата страна, каза министър Павлова и запозна депутатите с проведените досега над 30 дебата с работодателски и браншови организации, с академичния, неправителствения сектор, медии и др. Посочени бяха и двата лъча от обществени дискусии с мрежата от информационни центрове „Европа Директно” (Europe Direct) към Европейската комисия, които преди повече от месец поведоха министър Павлова и заместникът й Моника Панайотова в страната. Програмата на Българското председателство ще бъде окончателно приета през декември. Тогава страната ни ще получи досиетата от Естонското председателство, чиито брой се очертава да е безпрецедентно голям.
По време на разговорите с четирите парламентарни групи министър Павлова представи още събитията от календара на Българското председателство. У нас догодина ще се проведат 265 заседания, 30 от които на най-високо ниво, а срещата на върха ще е за Западните Балкани, планирана за 17 май 2018 г. „Още през лятото дадохме заявка да бъдем Балканско председателство и говорител на гражданите от Западните Балкани, които да получат ясен план за европейска перспектива“, посочи министър Павлова.
Специално внимание министър Павлова обърна на събитията от парламентарното измерение, като за три от шестте му събития се очакват по близо 300 делегати и гости. По време на разговорите се обсъдиха въпросите за бъдещето на Европа, за сигурността и миграцията, Многогодишната финансова рамка, кохезионната политика след 2020 г., дигиталния дневен ред, влизането на България в Шенгенското пространство и Еврозоната.
Министър Павлова и народните представители от четирите партии се обединиха около идеята, че председателството е уникален шанс България да се представи достойно, да покаже своята богата история, култура, природа, успешните бизнес модели и родни продукции. „По тази причина в логото на първото ни председателство са вплетени три от най-важните български символа – кирилицата, шевицата и българския трибагреник“, заяви пред депутатите министър Павлова. Те приветстваха избора на девиз на Българското председателство „Съединението прави силата“, който е и мотото на Народното събрание.
Депутатите от четирите парламентарни групи заявиха, че са готови да работят консенсусно за Българското председателство.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
