Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евробарометър: 53% от българите подкрепят членството в ЕС
петък, 28 Април, 2017 - 11:49
Секция:
Подкрепата сред европейците за членството в ЕС се връща на почти същото ниво като през 2007 г., преди икономическата криза, показва последното проучване на „Евробарометър“, съобщава пресслужбата на ЕП.
- Подкрепата за членството в ЕС се покачва;
- Огромно мнозинство от гражданите предпочитат съвместен европейски отговор на глобалните предизвикателства пред национални действия;
- Три четвърти искат ЕС да прави повече в сферата на борбата с тероризма, безработицата, околната среда и данъчните измами.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни каза: „За първи път от началото на кризата през 2007 г. резултатите от социологическото проучване на отношението на европейците спрямо Европейския съюз са много окуражителни. Те показват, че европейските граждани очакват от нашия Съюз да реагира с единен глас на турбулентните международни събития, които в последно време направиха света по-несигурен и опасен. От нас, политическите лидери, зависи да им покажем, че те са прави. За тази цел, трябва да ги убедим чрез ежедневната си работа и решения, че Европейският съюз може, както да защитава, така и да подобрява техния живот.“
Проучването, поръчано от Европейския парламент и публикувано в четвъртък, показва, че за 57% от европейците членството в ЕС е нещо добро. Това представлява увеличение от четири процентни пункта в сравнение с предишното проучване от септември миналата година. Сегашното равнище е почти същото като това от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза. Данните обаче варират значително в различните страни. В България подкрепата е 53%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с четири процентни пункта по-висока от предишното проучване.
Нужда от повече Европа в борбата с тероризма, безработицата, данъчните измами
По отношение на последните геополитически събития, като например повишаващата се нестабилност в арабския свят, нарастващото влияние на Русия и Китай и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, до 73% от анкетираните предпочитат ЕС да намери общ отговор пред индивидуални действия на страните.
Наблюдава се също така и солидно мнозинство, което настоява ЕС да направи повече за справянето с настоящи предизвикателства като борбата с тероризма (80%) и безработицата (78%), защитата на околната среда (75%) и борбата с данъчните измами (74%).
Българите също искат повече действия от ЕС в борбата с тероризма (79%) и безработицата (76%). След тях идват проблемът с миграцията и защитата на външните граници с по 74%. Здравното и социалното осигуряване е друга област, в която над 70% от българите биха искали да видят повече намеса от страна на ЕС.
Моят глас се зачита в ЕС и страната ми
Все по-голяма част от европейците (43%) смятат, че техният глас се чува на европейски ниво. Това е повече от всеки друг момент от 2007 г. насам и представлява увеличение от 6 процентни пункта в сравнение с 2016 г. От друга страна, шестима от десет европейци смятат, че техният глас се зачита в собствената им страна. Това е с 10 пункта повече от 2016 г.
Процентът на българите, които вярват, че гласът им се зачита не европейско ниво, е същият като средния за ЕС (43%). В същото време 55% от нашите сънародници са на същото мнение за собствената си страна.
Социалните неравенства остават значителни
Накрая, огромно мнозинство от европейците е на мнение, че неравенствата между различните социални класи са значителни, а една трета от тях се съмнява, че кризата ще бъде преодоляна в обозримо бъдеще. Сред българите тези тенденции са още по-ясно изразени.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
