Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Сергей Лавров: Нормализирането на отношенията между Русия и Турция не е процес, целящ да навреди на други страни
четвъртък, 16 Март, 2017 - 13:25
Секция:
Нормализирането на руско-турските отношения не трябва да се разглежда като процес, който може да навреди на други държави. Това заяви външният министър на Русия Сергей Лавров в интервю за арменско списание, предаде ТАСС, цитирана от БТА.
Русия няма скрит дневен ред. Ние не изграждаме политически или икономически алианси, насочени срещу трети страни и които вредят на нечии интереси, каза Лавров пред сп. „Regional Post – Caucasus“. „Като цяло сме отворени към конструктивно сътрудничество с всички, които стоят насреща“, подчерта Лавров.
Той отбеляза, че излизането на Турция и Русия от кризата, продължила месеци наред, ще засили доверието и взаимното разбирателство в региона.
„Надяваме се поетапното възстановяване на двустранното сътрудничество с Анкара да е от полза за мира, сигурността и стабилността в Южен Кавказ“, добави Лавров.
Контактите между Русия и Турция в много сфери бяха прекъснати след свалянето на руски бомбардировач от турски изтребители в района на сирийско-турската граница на 24 ноември 2015 г. Лавров заяви още, че Русия би приветствала отварянето на арменско-турската граница и това би било от полза за региона.
Той добави, че Русия ще бъде готова да окаже активно съдействие на Армения и Турция, когато седнат на масата на преговорите.
Същевременно Лавров отбеляза, че процесът на нормализация на отношенията между двете страни в момента е преустановен.
„Убеден съм, че Армения и Турция са способни да разрешат наличните проблеми. При това много неща зависят от самите тях“, посочи Лавров.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
