Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евробарометър: За българите най-ценното европейско право остава свободата на придвижване в ЕС
четвъртък, 9 Март, 2017 - 11:39
Секция:
Българските граждани запазват одобрението си към Европейския съюз и неговите институции и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните институции. Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 86, проведен в края на миналата година, съобщава пресслужбата на ЕС.
Половината (49%) от българските граждани имат доверие на Европейския съюз, докато 34% изпитват недоверие, а 17% не могат да преценят. Така страната ни се нарежда на шесто място сред всички-страни членки по степен на доверие към Съюза след Литва (55% доверие), Малта (52%), Румъния (52%), Люксембург (51%) и Финландия (51%).
Също 49% от българите имат доверие на Европейския парламент, докато доверието в българското Народно събрание е 15%. Доверието в Европейската комисия е 47%, а това в националното правителство (към момента на проучването през есента на 2016 г.) – 22%.
Традиционно, българските граждани свързват Европейския съюз и членството на страната ни в него с възможността за свободно придвижване, работа и живот в различните страни-членки. Именно това е и европейската политика, която се ползва с най-висока степен (87%) на обществено одобрение у нас. Други европейски политики, които се ползват с широка подкрепа сред българите са тези в областта на отбраната и сигурността (72%) и в областта на миграцията (68%).
Пълните разултати от проучването може да намерите в прикачения файл (321.05 KB, PDF), както и на адрес: http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/STANDARD/surveyKy/2137
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
