Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
За България е неприемливо развитие на Европа на две скорости
сряда, 1 Март, 2017 - 16:16
Секция:
За нас като държава членка развитието на Европа на две, три или на колкото скорости се предлага, е абсолютно неприемливо, заяви Деница Златева - заместник министър-председател по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС, по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
По думите й това се заявява от българска страна във всички национални позиции, при всички посещения в Брюксел - и на президент, и на премиер, и на ресорни вицепремиери и министри, предаде БТА.
Категорично се обявяваме против създаването на т.нар. основа на Европа и останала част - периферия, което засяга всички европейски политики, допълни Златева.
По думите й позицията ще бъде заявена на Съвета по общи въпроси на 7 март и на предстоящия Европейски съвет от президента на страната, както и на двустранните срещи, които се правят с Генерален секретариат, с Европейската комисия, с останалите държави от триото Естония и Австрия, с които, по думите на Златева, сме на еднакво мнение по отношение развитието на Европа като една общност.
Вицепремиерът допълни, че от българска страна се очаква с нетърпение Бялата книга, която трябва да бъде публикувана, а след нея има и друга важна стъпка - събитията по случай 60-годишнината от Римските договори на 25 март в Рим.
Нямаме още вариант на римската декларация, но категорично ще се противопоставим на всички заявления, официални или "между редовете", за развитие на Европа на две скорости, допълни Деница Златева.
Тя смята, че трябва да се разшири форматът на дискусии в Съвета по европейски въпроси, с по-активно участие на социалните партньори.
По политическата програма на триото сме напреднали, предстои и отговорната задача с националната програма на България, като председателстваща Съвета на ЕС, каза Златева и допълни, че подготовката на националната програма трябва да започне след оповестяване на програмата на триото.
От българска страна са заложени пет приоритета - единият е Съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност, вторият е свързан с темата сигурност и миграция, като ще настояваме за реформа на общоевропейската политика по предоставяне на убежища, но не във формата, който е сега - външните граници да носят цялата отговорност, а да има солидарно разпределение. Третият приоритет е свързан с енергийния съюз и опазване на климата, а четвъртият - с бъдещето на следващата многогодишна финансова рамка и след 2020 г. За нас като държава, която е основен бенефициент на средства и по кохезионния фонд, е от изключителна важност да запази кохезионната политика като такава, като си даваме сметка, че надали е възможно тя да се запази в обемите, в които е през този програмен период, допълни вицепремиерът.
Другият приоритет е ролята на ЕС както глобален играч на световната сцена. За нас е важно по време на мандата ни, въпреки че не е в стратегическия ред на ЕС, да развием темата за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани, посочи Деница Златева.
Предвиждат се над 220 събития по време на българското председателство на Съвета на ЕС.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
