Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
От ВСС ще искат от ЕК отпадане на мониторинга върху правосъдието
четвъртък, 12 Януари, 2017 - 13:13
Секция:
В петък, на срещата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд и представляващия ВСС Димитър Узунов с представители на ЕК, Узунов ще поиска да отпадне мониторинга от страна на ЕК с мотива, че механизмът не работи, съобщава БНР.
Инициатор на предложението е Незабравка Стоева, която е категорична, че за 10 години, откакто има наблюдение, България непрекъснато е променяла законите и дори Конституцията си, но не е последвало друго, освен че магистратите не са можели да насмогват на промените, за да ги прилагат.
Целият репортаж на на Силвия Великова за предаването ''12+3'' на програма Хоризонт на БНР може да чуете тук.
През 2017 година България отбелязва 10 години членство в Европейския съюз. В тази връзка, както и с очкавания скоро нов мониторингов доклад, Портал ЕВРОПА припомня мотивите на ЕК за създаване на Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.
В момента на присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. Румъния и България все още не бяха постигнали достатъчно напредък в областта на съдебните реформи, корупцията и организираната престъпност.
За да улесни влизането на двете страни в Съюза и същевременно да гарантира нормалното функциониране на своите политики и институции, ЕС реши да въведе специален „механизъм за сътрудничество и проверка“, за да им помогне да се справят с тези неразрешени проблеми.
Напредъкът в областта на съдебните реформи, корупцията и организираната престъпност ще позволи на българите и румънците пълноценно да упражняват правата си като граждани на ЕС.
Присъединяването на България се придружаваше от ред специфични съпътстващи мерки, които бяха предвидени, за да предотвратят или поправят недостатъци в сферата на авиационната безопасност, безопасността на храните, селскостопанските фондове и съдебната реформа, борбата с корупцията и с организираната престъпност. Относно съдебната реформа и борбата с корупцията и с организираната престъпност се създаде механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка, чрез който се поставят индикативни показатели, рамкиращи мониторинга на напредъка в тази област.
Този механизъм бе въведен с оглед на ключовата важност на добре функционираща административна и съдебна система, които да гарантират, че България ще бъде в състояние да изпълнява всички свои задължения и да се възползва от правата си като държава-членка. Механизмът отразява и необходимостта, inter alia, от борба с корупцията и организираната престъпност. Целта на механизма за сътрудничество и проверка на напредъка е да гарантира и да даде уверения на гражданите на България и на другите държави-членки, че се предприемат мерки за привеждане в съответствие на административните и съдебни решения и практики в тези сфери в България с тези в ЕС. Благодарение на напредъка в съдебната реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност българските граждани и делови среди ще се радват на правата, които им се полагат като граждани на ЕС. Без необратим напредък в съдебната реформа, в борбата с корупцията и организираната престъпност България рискува да не бъде в състояние да прилага правилно законите на ЕС.
Докладите за напредъка по Механизма за сътрудничество и проверка може видите ТУК.
Портал ЕВРОПА представя отново на своите читатели Решението на ЕК, с което се създава механизмът за сътрудничество и проверка:
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 13 декември 2006 година
за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност
(нотифицирано под номер C(2006) 6570)
(2006/929/EО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Договора за присъединяване на Република България и Румъния, и по-специално член 4, параграф 3 от него,
като взе предвид Акта за присъединяване на Република България и Румъния, и по-специално членове 37 и 38 от него,
като взе предвид становищата, изразени от държавите-членки,
като има предвид, че:
|
(1) |
Европейският съюз е основан на принципа на правовата държава, общ за всички държави-членки. |
|
(2) |
Пространството на свобода, сигурност и правосъдие и вътрешния пазар, създадени с Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, се основават на взаимната увереност, че административните и съдебните актове, решения и практики на всички държави-членки напълно спазват принципа на правовата държава. |
|
(3) |
Това предполага във всички държави-членки да съществува безпристрастна, независима и ефективна съдебна и административна система, която, inter alia, е подходящо подготвена за борба с корупцията и организираната престъпност. |
|
(4) |
На 1 януари 2007 г. България предстои да стане член на Европейския съюз. Комисията, въпреки че отбелязва сериозни усилия от страна на България да приключи своята подготовка за членство, идентифицира оставащи проблемни въпроси в своя доклад от 26 септември 2006 г., и по-специално отчетността и ефикасността на съдебната система и правоохранителните органи, където все още е необходим допълнителен напредък, за да се гарантира техния капацитет за изпълнение и прилагане на мерките, приети за създаването на вътрешния пазар и пространството на свобода, сигурност и правосъдие. |
|
(5) |
Член 37 от Акта за присъединяване оправомощава Комисията да предприеме подходящи мерки в случай на непосредствен риск България да предизвика нарушение във функционирането на вътрешния пазар поради неизпълнение на ангажиментите, които е поела. Член 38 от Акта за присъединяване оправомощава Комисията да предприеме подходящи мерки в случай на непосредствен риск от сериозни дефицити в България при транспонирането, изпълнението или прилагането на актове, приети по силата на дял VI от Договора за ЕС, и актове, приети по силата на дял IV от Договора за ЕО. |
|
(6) |
Оставащите проблемни въпроси в отчетността и ефикасността на съдебната система и правоохранителните органи налагат създаването на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. |
|
(7) |
Ако България не постигне целите по адекватен начин, Комисията може да приложи предпазни мерки въз основа на членове 37 и 38 от Акта на присъединяване, в това число суспендиране на задължението на държавите-членки, при условията, установени в общностното право, да признават и допускат изпълнението на присъди и съдебни решения, постановени в България, като например европейски заповеди за арест. |
|
(8) |
Настоящото решение не изключва приемането на предпазни мерки по всяко време въз основа на членове 36—38 от Акта за присъединяване, ако са налице условията за налагането на такива мерки. |
|
(9) |
Настоящото решение следва да бъде изменено, ако оценката на Общността посочи необходимост от коригиране на наблюдаваните цели. Настоящото решение следва да бъде отменено, когато всички цели са постигнати успешно, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
До 31 март всяка година, а за първи път - в срок до 31 март 2007 г., България докладва на Комисията за напредъка, направен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението.
Комисията може по всяко време да предоставя техническа помощ посредством различни дейности и да събира и обменя информация във връзка с наблюдаваните цели. Комисията може също така по всяко време да организира експертни мисии в България за тази цел. Българските власти оказват необходимата подкрепа в този контекст.
Член 2
Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета своите коментари и констатации по отношение на доклада на България за първи път през юни 2007 г.
След това Комисията докладва отново, когато е наложително, и най-малко веднъж на всеки шест месеца.
Член 3
Настоящото решение влиза в сила само при условие, че Договорът за присъединяване влезе в сила, на датата на неговото влизане в сила.
Член 4
Адресати на настоящото решение са всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 13 декември 2006 година.
За Комисията
Olli REHN
Член на Комисията
ПРИЛОЖЕНИЕ
Резултати, които България трябва да постигне, посочени в член 1:
|
1. |
Да направи промени в Конституцията, с които да бъде премахната всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система. |
|
2. |
Да осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес посредством приемането и прилагането на нов закон за съдебната власт и нов граждански процесуален кодекс. Да докладва за ефекта от тези нови закони и от Наказателнопроцесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, и по-специално върху досъдебната фаза на наказателното производство. |
|
3. |
Да продължи реформата на съдебната власт с цел подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността. Да прави оценка на ефекта от тази реформа и да публикува резултатите всяка година. |
|
4. |
Да провежда и докладва за професионални, безпристрастни разследвания на твърдения за корупция на високо равнище. Да докладва за вътрешни инспекции на публичните институции и за публикуването на данни за имуществото на високопоставени държавни длъжностни лица. |
|
5. |
Да предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, и по-специално на границите и на равнище местно управление. |
|
6. |
Да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, като се съсредоточи върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имущество на лица, извършващи престъпления. Да докладва за новите и текущите разследвания, обвинителни актове и осъдителни присъди в тези области. |
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
