Вие сте тук

Габрово е единственият български кандидат за „Европейско зелено листо 2018“

вторник, 13 Декември, 2016 - 15:20

Габрово е един от 14-те европейски града, които ще се борят за екологичната награда на Европейската комисия – „Европейско зелено листо“ за 2018 година. Единствената българска кандидатура е официално приета и изпратена за оценка на екипа, който се състои от 12 независими експерти – професионалисти в различни тематични сфери.

Габрово ще се състезава с албанския град Кукъс, белгийския Льовен, германския Лудвигсбург, шведския Ваксьо, италианския Гроталие, испанските Лорка и Жирона, португалските Оливейра ду Оспитал, Барейро и Фундао, литовските Алитус, Йонава и Таураге.

Кандидатите за наградата „Европейско зелено листо 2018“ ще бъдат оценявани на базата на критерии като зелена икономика, енергийни характеристики, мобилност, биоразнообразие, качество на въздуха, управление на отпадъците, управление на питейните и отпадните води, добри практики. След оценка на всички предложения ще бъдат подбрани няколко кандидатури, които ще трябва да направят презентации пред журито през месец април 2017 г. Могат да бъдат избрани до двама финалисти.

В своята кандидатура Община Габрово акцентира върху постиженията в сферата на енергийната ефективност, подобренията в транспортната достъпност и градската среда, управление на зелената система, новоизграденото регионално депо за отпадъци и реализацията на проекта за воден цикъл. Важен момент са дейностите по обществена осведоменост и гражданско участие в посочените сфери.

Носителите на екологичната награда ще бъдат обявени през юни месец следващата година на церемония в германския град Есен, който е избран за Европейска зелена столица на 2017 г.

Конкурсът „Европейско зелено листо“ е отворен към градове с население между 20 000 и 100 000 души. Инициативата оценява труда и успеха за постигане на ,,зелен растеж“, като наградата се присъжда на онзи град, който приложи най-добре зелените идеи. Победителите поемат ролята на посланик и насърчават други градове да последват техния пример.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.