Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Ева Паунова: Eвропейският облак за отворена наука ще оптимизира работата на 1,7 млн. изследователи и 70 млн. научни специалисти
вторник, 11 Октомври, 2016 - 15:51
Секция:
Тема:
„Във все по-дигитализирания свят, в който живеем, обменът на данни е от нарастващо значение за учените, бизнеса и публичните служби. Със създаването на нов европейски облак за отворена наука 1,7 млн. изследователи и 70 млн. специалисти в областта на науката и технологиите ще получат виртуална среда, в която да съхраняват, обменят и използват повторно своите данни от различни дисциплини и държави. Предложението на ЕК съдържа множество позитивни елементи, но е важно да се посочат конкретни действия, които да допринесат за гладкото прилагане на инициативата от и в полза на всички държави членки на ЕС, включително България“, заяви евродепутатът Ева Паунова (ГЕРБ/ЕНП) в рамките на обсъждане на инициативата в Комисията за вътрешен пазар на ЕП, в качеството си на докладчик по темата за Групата на ЕНП. Становището на евродепутата бе прието позитивно от всички политически групи.
Според българския евродепутат участието на възможно най-широк кръг от засегнати страни и новите държави членки по време на дискусиите и реализирането на действията, вписани в инициативата е от голямо значение. Това, което липсва към момента, е регионален подход на инициативата и най-вече участието на новите членове на ЕС, като България. Необходимо е националните парламенти, регионалните администрации, публично-частните партньорства да бъдат консултирани и включени в проектите, за да се осигури възможно най-адекватното управление на услугите в облак.
„Свободният обмен на данни би насърчил много трансгранични партньорства, чрез които българските компании и особено стартиращите такива биха имали големи възможности за растеж“, коментира Паунова. Евродепутатът посочи, че в духа на единния пазар и свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги, свободното движение на данни също трябва да бъде наложено в Европа.Бившият естонски президент Томас Хендрик Илвес изрази същото мнение в речта си пред Европейския парламент. Отново пред ЕП българският президент Росен Плевнелиев заяви, че България и Европа трябва да развиват дигиталните си стратегии.
В предварителното си становище Паунова е поставила фокус и върху участието на Европейския фонд за структурни инвестиции. Според нея инициативата за компютърни услуги в облак трябва да бъде съобразена с нуждите на пазара, а резултатите от нея да са в услуга на малките и средни предприятия. Предварителният доклад на евродепутата е подаден за разглеждане и внасяне на промени от останалите членове на Европейския парламент.
На 27 септември 2016 г. Ева Паунова бе домакин на събитие-кръгла маса в Европейския парламент, посветена на облачните услуги и защитата на данните в облака, организирана от асоциацията на доставчиците на облачна инфраструктура в Европа. На събитието присъстваха и български представители, които обсъдиха състоянието на сектора в различните държави-членки.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
