Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Втори ден продължава срещата на президентите от "Арайолуш"
Кризата с мигрантския поток, борбата с тероризма и "Европа след Брекзит" са основните теми, които обсъждат президентите на форума. Вчера те разговаряха за предизвикателствата пред Обединена Европа в Етнографския музей в Пловдив.
При откриването на срещата президентът Росен Плевнелиев предупреди, че оспорването на европейските ценности и липсата на солидарност са най-опасните от всички кризи, които днес протичат в Европа.
БНТ1 ще предава пряко срещата на президентите след 11:30 часа. Събитието може да проследите и на сайта news.bnt.bg
Държавният глава Росен Плевнелиев е домакин на 12-та Среща на президентите на страните от групата "Арайолуш".
По покана на президента Плевнелиев на посещение в България са президентите на Германия Йоахим Гаук, на Италия Серджо Матарела, на Латвия Раймондс Вейонис, на Малта Мари-Луис Колейро Прека, на Полша Анджей Дуда, на Португалия Марсело Ребело Де Соуза, на Словения Борут Пахор, на Унгария Янош Адер и на Финландия Саули Нийнистьо.
Във формата участват и президентите на Австрия и на Естония. България беше поканена да се присъедини към групата "Арайолуш" от Полша и Португалия през 2013 г., а на срещата на Групата в Германия през 2015 г. страната ни единодушно бе определена за домакин на тазгодишната среща.
Неформалният форум за политически диалог на най-високо равнище е създаден през 2003 г. в португалския град Арайолуш от тогавашния президент на страната Жоржи Сампайо. Форматът събира президенти от европейските страни, които не представляват държавите си в Европейския съвет. Президентите на парламентарните републики от ЕС обсъждат актуални въпроси и проблеми на Обединена Европа.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.