Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
За изминалия програмен период България е пренасочила общо 446 млн. лева от финансови корекции в мерки по оперативните програми
вторник, 21 Юни, 2016 - 15:44
Секция:
Тема:
За изминалия програмен период 2007-2013 г. управляващите органи на оперативните програми с европейско финансиране в България са констатирали нарушения на обща приблизителна стойност 446 млн. лева, които са приспаднали от проектите и са пренасочили към други мерки за подкрепа. Това показва анализ на дирекция „Централно координационно звено“ за управление на средствата от ЕС в Министерския съвет. По приблизителни данни общият размер на наложените финансови корекции по оперативните програми не се очаква да надхвърли 4% от общия бюджет за периода или около 620 млн. лева.
Финансовите корекции представляват инструмент на държавата да оказва контрол по изпълнението на проектите с европейско финансиране и да съблюдава разходите по тях да бъдат извършвани в съответствие с националните и европейски правила. При установяване на нарушение управляващите органи могат да приспадат част от одобрената сума за даден проект и да я пренасочат към други мерки за финансиране. По същество, финансовите корекции са ресурс, който е договорен и разполагаем за разплащане към бенефициентите, но тъй като не може да бъде възстановен по проект с констатирано нарушение, той се запазва за държавата-членка и може да бъде инвестиран отново в изпълнението на други проекти.
От своя страна Европейската комисия при извършване на проверки също може да налага финансови корекции, включително и в случаите, когато държавата-членка не изпълнява задълженията си за коригиране на неправомерни разходи. До момента в България до налагане на финансови корекции от страна на ЕК, които да водят до намаляване на ресурса от фондовете, не се е стигало. През целия период страната е предприемала своевременно корективни действия с цел предотвратяването на негативни финансови последици.
Анализът показва, че въпреки че финансови корекции се налагат от началото на изпълнението на програмите, размерът на наложените санкции значително се е увеличил в годините – главно поради прекъсване на плащанията по две от големите оперативни програми през 2014 г. За сравнение, до края на 2013 г. общият размер на наложените финансови корекции по всички оперативни програми е близо 166 млн. лева, а само за 2014 г. те надхвърлят сумата от 280 млн. лева.
От началото на 2015 г. е в сила специално разработен механизъм в подкрепа на общините с наложени финансови корекции по оперативни програми. Чрез него те могат да кандидатстват за безлихвен заем от държавата за покриване на установените грешки при управление на проектите. В допълнение, със Закона за управление на средствата от ЕСИФ е предвидена изрична възможност за обжалване на наложените финансови корекции, което дава възможност за съдебен контрол на основанията и размера на корекциите.
Точният размер на наложените финансови корекции предстои да бъде изяснен допълнително, защото заявените от управляващите органи разходи за възстановяване са обект на одит, а също така една част от наложените корекции, са предмет на съдебно оспорване.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
