Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Кристалина Георгиева води делегацията на Европейския съюз за Световна среща на върха по хуманитарните въпроси в Истанбул на 23 и 24 май
петък, 20 Май, 2016 - 14:03
Секция:
Заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева ще води делегацията на Европейския съюз на Световна среща на върха по хуманитарните въпроси в Истанбул, Турция. Форумът, който ще се проведе на 23 и 24 май, ще събере над 50 световни лидери и 5 000 участници от хуманитарната сфера. Целта му е да се намерят решения да се спре тенденцията на нарастване на хуманитарните нужди и да се гарантира по-ефективна реакция при кризи, съобщава Рапид.
За да се преодолее недостига на финансиране за хуманитарни нужди от 15 милиарда щатски долара, на Срещата на върха г-жа Георгиева ще представи „голямо споразумение“. Това е едно от предложенията на доклада „Няма място за провал: да преодолеем недостига на финансиране за хуманитарна дейност“, („Too important to fail: addressing the humanitarian financing gap“), изготвен от работната група на високо равнище на ООН за финансиране на хуманитарната помощ.
Заместник-председателят на Европейската комисия и съпредседател на работната група, Кристалина Георгиева, заяви: „Целта ни за следващите пет години е да предоставим още един милиард щатски долара на хората, които най-много се нуждаят от животоспасяваща помощ, като спестим разходи от административните дейности на донорите и хуманитарните организации. Само за няколко месеца постигнахме споразумение между основните участници в хуманитарната екосистема. То предлага решения на въпроси, които от години спъват и пречат на работата в хуманитарната сфера.“
В световен мащаб над 125 милиона мъже, жени и деца се нуждаят от хуманитарна помощ. Въпреки рекордния размер на средствата, които се отделят за целта през последните години, донорите не могат изцяло да покрият нарастващите хуманитарни потребности, породени от днешните извънредни ситуации. Европейският съюз е основен донор и ключов участник при определянето на политиките в тази сфера.
В съпътстващата програма на форума, г-жа Георгиева ще вземе участие и в редица лидерски дискусии на ООН, Червения кръст, както и в двустранни срещи.
В делегацията на Европейския съюз за Световна среща на върха по хуманитарните въпроси участват също Невен Мимица, европейски комисар за международното сътрудничество и развитие, и Христос Стилианидис, комисар за хуманитарната помощ и управлението при кризи.
Приоритет за ЕС на Срещата на високо равнище ще бъде да се насърчи зачитането на международното хуманитарно право, за да се гарантира, че нуждаещите се получават хуманитарна помощ бързо и безпрепятствено. Христос Стилианидис, комисар на ЕС по въпросите на хуманитарната помощ и управлението при кризи, заяви: „В зоните на конфликти и кризи по света атаките срещу цивилни лица, лекари и медицински съоръжения, както и срещу хуманитарни работници, станаха повсеместни. Като поставим международното хуманитарно право на първо място в дневния ред на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, ще можем да постигнем реална промяна. Да се защитят цивилното население и хуманитарните работници, да се осигури достъп до хуманитарна помощ, не е въпрос на избор. Това е човешко задължение.“
Хуманитарната помощ е животоспасяваща за милиони жертви на кръвопролитни конфликти и природни бедствия, но са необходими и дългосрочни решения. Комисарят на ЕС по въпросите на международното сътрудничество и развитието Невен Мимица подчерта колко е важно да се установи по-тясна връзка между хуманитарната помощ и помощта за развитие - още един от приоритетите на Срещата на върха: „Много е важно да се оказва средносрочна и дългосрочна помощ на страните, с които работим, за да възстановят повредена инфраструктура и да помогнат на гражданите си отново да заживеят нормално. Като укрепим връзките между помощта, възстановяването и развитието, като увеличим устойчивостта и създаването на по-ефикасна и по-ефективна помощ, можем да се справим по-успешно с първопричините за повтарящите се кризи, вместо постоянно да преодоляваме последствията от тях.“
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
