Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Започва строителството на Трансадриатическия газопровод
сряда, 18 Май, 2016 - 10:06
Секция:
Официалният старт за строителството на Трансадриатическия газопровод беше даден в Солун. По него ще се доставя природен газ от Азербайджан за Европа, а България ще получава синьо гориво чрез интерконекторна връзка с Гърция, съобщава бТВ.
Акционери в проекта с по 20% са азербайджанската държавна компания СОКАР, британската „БиПи” и италианската „Снам”. С по-малки дялове са „Флуксис” (Белгия), „Енагаз” (Испания) и АКСПО (Швейцария).
Трасето на новия газопровод е 550 километра в Гърция успоредно на границите с България и Македония и още 215 километра през Албания до брега на Адриатическо море. Оттам тръбата ще премине под вода (110 км) до Италия, където ще се включи в европейската газопреносна мрежа. Прогнозните разходи са за 5,6 млрд. евро.
Съоръжението е част от европейския Южен газов коридор, подкрепян и от Съединените щати заради намаляването на енергийната зависимост на Европа от руския газ.
„Това е начинание, което има не само голямо значение за икономиките в региона, но придобива и голямо геополотическо значение. От една страна се осигуряват енергийни доставки за Европа, а от друга се гарантира диверсификацията на доставките”, заяви на официалната церемония гръцкият премиер Алексис Ципрас.
Капацитетът на Трансадриатическия газопровод обаче е далеч по-малък от общия обем доставки на руско синьо гориво, което е около 160 млрд. кубически метра годишно.
Изграждането му стана икономически обосновано, след като миналата година Анкара спечели Азербайджан и инвеститорите в каспийското находище „Шах Дениз-2” за строителство на Трансанадолския газопровод. По него ще бъдат пренасяни по 16 млрд. куб. метра газ годишно, от които 6 милиарда ще остават за Турция.
След пускането му в експлоатация през 2020 година по Трансадриатическия газопровод ще се транзитират 10 млрд. куб. метра, от които 1 милиард са гарантирани за България. Дотогава трябва да бъде изграден и интерконекторът между нашата страна и Гърция при Комотини.
Ципрас не крие надеждите си Гърция да стане газов хъб на Балканите, след като през последното десетилетие се провалиха два големи проекта за пренос на ирански и на руски газ през България с много по-голям капацитет – „Набуко” и „Южен поток”.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
