Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Пролетната прогноза на ЕК потвърждава тенденцията на възстановяване на европейската икономика
вторник, 3 Май, 2016 - 13:12
Секция:
Европейската комисия обяви пролетната си икономическа прогноза, която предвижда растеж от 1,6 % в еврозоната и 1,8 % в ЕС през 2016 г., съобщават от ЕК
Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Бюджет и човешки ресурси" заяви:
"Днес Европейската комисия потвърждава тенденцията на възстановяване на европейската икономика, която отчита в последните тримесечия. Растежът обаче все още е умерен, тъй като някои от досегашните стимули - като ниските цени на петрола и благоприятният курс на еврото, постепенно губят ефекта си. За трайно излизане от кризата са нужни решения на структурни проблеми, които варират между отделните страни членки.
В случая на България комисията повишава очакванията си за икономически растеж до 3.0% през 2015 г., предимно заради силния износ и ниските цени на петрола в световен мащаб. За тази година се очаква по-нисък ръст - 2.0%, най-вече в резултат на забавянето в усвояването на европейските фондове за периода 2014-2020 - явление, което се наблюдава в не една страна членка. Днешните предвиждания за икономическия растеж на България през 2016 са по-оптимистични в сравнение със зимната прогноза от февруари, в която комисията заложи ръст от 1.5%. Очакванията за растежа през 2017 г. също са коригирани в посока нагоре – от 2.0% на 2.4%, като той ще се дължи предимно на силно вътрешно потребление.
Публичните финанси остават стабилни – добрата събираемост на данъците води до повече приходи в бюджета, което от своя страна тласка дефицита на публичния сектор надолу. Важно е постигнатото в тази сфера да се запази и в бъдеще. Дългът също остава един от най-ниските в евросъюза и още по-нисък, отколкото при последните предвиждания – 28.1% от БВП през тази и 28.7% от БВП за следващата година.
Въпреки положителната тенденция, редица рискове остават. България трябва да положи повече усилия, за да се увеличат частните инвестиции. Те са необходими за стимулиране на растежа и за противодействие на продължаващото изтичане на хора. Макар това да води до по-ниска безработица, явлението е изкуствено - България напускат младите и добре подготвените, които имат знанията и уменията да допринесат за развитието на страната. Нужна е визия и стратегия за това как те да останат у нас, мотивирани да се развиват на територията на родината.
Важно е и максимално да се възползваме от еврофондовете и да ускорим усвояването на 32-та милиарда лева от новия програмен период, които се полагат на страната ни. Към тях сега се добавя и нова възможност: инвестиционният план "Юнкер". България не бива да пропуска този шанс да засили икономиката си и да разкрие повече работни места за хората."
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
