Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Нов регламент на ЕК насърчава използването на органични торове
четвъртък, 17 Март, 2016 - 14:04
Секция:
С новите правила за органичните и получените от отпадъци торове в ЕС Комисията представя първия резултат от пакета за кръгова икономика, съобщава Рапид.
Повторното използване на суровини, които понастоящем се изхвърлят като отпадъци, е един от ключовите принципи в приетия през декември 2015 г. пакет за кръговата икономика. Днес Комисията предлага регламент, който значително ще улесни достъпа на органични и получени от отпадъци торове до единния пазар на ЕС, като ги постави на равни начала с традиционните, неорганични торове. Това ще създаде нови пазарни възможности за новаторските предприятия, като в същото време ще доведе до намаляване на количеството на отпадъците, потреблението на енергия и щетите върху околната среда.
Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, отговарящ за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Много малка част от огромните количества биологични отпадъци се преработват в ценни продукти за наторяване. Въпреки че нашата промишленост би могла да ги оползотвори и да извлече съдържаните в тях хранителни вещества, нашите земеделски стопани използват торове, произвеждани с вносни ресурси или чрез енергоемки процеси. Новият регламент ще ни помогне да превърнем проблемите във възможности за земеделските стопани и за бизнеса.“
С регламента се въвеждат общи правила за преработката на биологични отпадъци в суровини, които могат да се използват за производство на продукти за наторяване. В него се определят изискванията за безопасност, качество и етикетиране, на които продуктите за наторяване трябва да отговарят, за да могат да се продават свободно в целия ЕС. Преди да могат да поставят маркировката „CE“, производителите ще трябва да докажат, че техните продукти отговарят както на тези изисквания, така и на пределните стойности за органични и микробни замърсители и физически онечиствания.
Новите правила ще се прилагат за всички видове торове, за да се гарантира най-висока степен на опазване на почвите. Регламентът въвежда строги пределни стойности за кадмий във фосфатните торове. След 3 години тези стойности ще бъдат намалени още повече — от 60 mg/kg на 40 mg/kg, а след 12 години — на 20 mg/kg, като по този начин ще се ограничат рисковете за здравето и околната среда.
Тъй като някои продукти за наторяване не се произвеждат, нито търгуват трансгранично в големи количества, Комисията предлага да се въведе незадължителна хармонизация: в зависимост от своята бизнес стратегия и вида на продукта производителите могат да решат дали да поставят на продукта си маркировката „CE“, така че да се търгува свободно в рамките на единния пазар въз основа на общи европейски правила, или да търгуват с него съгласно националните стандарти, основани на взаимно признаване в рамките на единния пазар. По този начин се гарантира отчитането на принципите на по-добро законотворчество и субсидиарност.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
