Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Кунева поиска включването на българските граници с Турция в споразумението между ЕС и Анкара за миграцията
сряда, 16 Март, 2016 - 09:52
Секция:
Държавите-членки на ЕС да отчетат необходимостта от защита и включване на българските морски и сухопътни граници с Турция в споразумението между ЕС и Анкара, което ще бъде финализирано на предстоящия Европейския съвет. За това призова вицепремиерът и министър на образованието и науката Меглена Кунева при участието си в Съвет „Общи въпроси“ в Брюксел, който подготвя Срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на ЕС, насрочена за 17 и 18 март, съобщава правителствената пресслужба.
Вицепремиерът Кунева цитира писмото на министър-председателя Бойко Борисов до председателя на Европейския съвет Доналд Туск. „Очакваме сухопътните граници на Турция с държавите-членки на ЕС – България и Гърция, както и всички морски граници между Турция и ЕС, включително морската граница между България и Турция в Черно море, спешно да станат част от преговорите и споразумението с Турция за справяне с въпросите на миграцията. Очакваме в документа, който ще бъде договорен с турската страна, да бъде включена ясна формулировка за турските сухопътни граници с държавите-членки на ЕС – България и Гърция, и всички морски граници между Турция и ЕС“, заяви Кунева.
Вицепремиерът посочи, че трябва да се ускори работата по решаване на хуманитарните въпроси, от една страна, както и да се изготвят нови стандарти за защита на външните граници на ЕС. Пред журналисти в Брюксел тя посочи, че Европа не е достатъчно бърза. „Необходимо ни е повече чувство за спешност“, категорична беше Кунева.
Тя посочи, че решението на страните-членки да отложат българското членство в Шенген в момента поставя страната ни в неизгодна позиция, защото не всички външни граници на ЕС са шенгенски, какъвто е случаят с българската. Кунева изрази очакване въпросът с Шенген да бъде решен до края на годината. България е изразила достатъчно отчетливо през последните дни своята позиция и тя е в полза и на страната, и на ЕС, посочи Кунева.
Докладите за България и Румъния за Механизма по сътрудничество и оценка са приети днес от Съвета „Общи въпроси“ по същия начин, по който се приемат всяка година, каза още тя. Има още какво да се свърши по отношение на Механизма и българското правителство е ясно решено да приключи реформите, подчерта вицепремиерът. Тя беше категорична, че са необходими усилията и на всички останали власти и институции. „Ние знаем какво трябва да направим. Въпрос на воля не само на правителството е да го свършим“, заяви Меглена Кунева.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
