Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България настоя пред държавите-членки за решаване на блокадата на българо-гръцката граница
сряда, 17 Февруари, 2016 - 09:50
Секция:
Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева постави днес на Съвет „Общи въпроси” в Брюксел пред останалите 27 държави-членки на ЕС и ЕК, въпроса за блокадата на българо-гръцката граница. Всеки може да протестира, но това по никакъв начин не може да нарушава правото на свободно движение на стоки и хора в ЕС, заяви Кунева. Тя представи българската позиция и предупреди, че блокадата носи загуби на транспортните фирми и икономиката ни, съобщава правителствената пресслужба.
Заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс посочи, че подържат ежедневен контакт с гръцката страна и получават информация за състоянието по границата. Очаква се гръцките власти утре да изпратят писмо до ЕК с информация и предложения как да се реши проблема. Гръцката страна очаква в много кратки срокове да започне преговори с фермери.
Миграционната криза в Европа беше в центъра на обсъжданията на Съвет „Общи въпроси”, подготвящ Европейския съвет в края на седмицата. Вицепремиерът Кунева заяви, че заключенията на Европейския съвет трябва да дадат ясен сигнал към гражданите, че държавите-членки предприемат мерки, с които ще си върнат контрола. Кунева постави акцент върху опазването на външните граници. Тя беше категорична, че Шенген трябва да се запази и напомни, че страната ни е изпълнила всичките условия за влизане. Пред журналисти заяви, че затварянето на граници няма да реши проблема, а ще доведе до намиране на алтернативни маршрути и достигане на същите държави.
По отношение на предложения пакет от Великобритания за реформи Кунева посочи, че България ги намира за добра основа за постигане на компромис. Страната ни обаче има забележки по частта за свободното движение и социалната сигурност и очаква тези предложения внимателно да се прегледат, така че да не се стигне до дискриминация на база националност.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
