Вие сте тук

336 млн. евро за модернизиране на публичната администрация и съдебната система в България

четвъртък, 19 Февруари, 2015 - 12:54

Днес Европейската комисия прие оперативната програма „Добро управление“ за България относно прилагането на Европейския социален фонд (ЕСФ) през периода 2014—2020 г. В тази програма са очертани приоритетите и целите за изразходване на близо 336 млн. евро (286 млн. от които от бюджета на ЕС) за подпомагане на модернизирането на публичната администрация и прозрачността на съдебната власт в България.

Кристалина Георгиева, заместник-председател на Европейската комисия с ресор бюджет и човешки ресурси, каза: "Тези пари ще помогнат за осъществяване на две от най-важните и неотложни реформи в България – съдебната и административната. Надявам се средствата да бъдат използвани бързо и целево и да допринесат за дългоочакваните промени в съдебната система и работещо електронно правителство."

Мариан Тейсен, комисар по заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, заяви: „С тази програма се демонстрира решителността на България да се справи с предизвикателствата, свързани с ефективността на администрациите при предоставяне на качествени, бързи и достъпни публични услуги за всички групи на обществото. С 40% повече инвестиции в институционалната ефективност Европейският социален фонд ще продължи да оказва положително въздействие върху всички отрасли, които ще се радват на по-добра администрация.

Програмата има две общи цели:

  • Модернизиране на публичната администрация

Около 118 млн. са предназначени за намаляване на административната и регулаторната тежест за гражданите и предприятията. Тази програма е основният финансов инструмент за подобряване на цялостната прозрачност и отчетност на публичната администрация и функционирането на системите за обществени поръчки.

Освен това в програмата се поставя акцент върху електронното управление като инструмент за подобряване на административните процеси и намаляване на разходите. Подобряването на услугите ще допринесе значително за социалното сближаване посредством целенасочени мерки за повишаване на компютърните умения на населението и преодоляване на разделението в тази сфера. Освен на хоризонталните системи за електронно управление, особено внимание ще се обърне на въвеждането на секторни системи, като например системи за електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване и електронни митници.

  • Подобряване на качеството, независимостта и ефективността на съдебната система

С други 30 млн. ще бъдат финансирани мерки за повишаване на прозрачността и ускоряване на съдебните производства чрез структурни, процедурни и организационни реформи в съдебната система; за подобряване на достъпността и отчетността на съдебната власт чрез въвеждане на система за електронно правосъдие и за разширяване на обхвата и подобряване на качеството на обученията в съдебната система.

62 млн. евро ще бъдат отпуснати за финансиране на хоризонталните структури, които отговарят за управлението и изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове, на дейности за подобряване на капацитета на бенефициерите и на ефективното функциониране на единната информационна система за управление до 2020 г.

В рамките на финансовия период ще се помогне на около 100 администрации да въведат комплексно административно обслужване, а 144 администрации ще въведат системи за управление на качеството. Очаква се по програмата да бъдат обучени около 175 000 държавни служители и 25 000 магистрати, съдебни служители и служители на разследващите органи. Ще бъде подкрепена стандартизацията на 20 общински услуги и ще се разработят 850 услуги, при които заявяването и получаването е по електронен път. Около 250 000 съдебни дела се очаква да се водят по електронен път.

Контекст

На 7 август Европейската комисия прие „споразумение за партньорство“ с България, в което се определя стратегията за оптимално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в регионите и градовете на страната за периода 2014—2020 г. (IP/14/910). В рамките на съфинансираните от ЕСФ оперативни програми („Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Добро управление“) целите по споразумението за партньорство са разделени на приоритети за инвестиции и конкретни действия, което ще позволи да се избират, осъществяват, наблюдават и оценяват отделните проекти в зависимост от приоритетите и целите, съгласувани с Комисията.

Европейският социален фонд играе основна роля за подпомагане на инвестициите на държавите членки в човешки капитал и съответно за укрепване на конкурентоспособността на европейската икономика в периода на излизане от кризата. Всяка година чрез ЕСФ се оказва подкрепа на повече от 15 милиона души, като им се помага да подобрят своите умения, улеснява се интеграцията им на трудовия пазар, преодолява се социалното изключване и бедността и се увеличава ефективността на публичните администрации.

В периода 2014—2020 г. за първи път в историята на европейската политика в областта на сближаването беше определен минимален дял на ЕСФ от 23,1 % (на равнище ЕС) от финансирането на политиките на сближаване — вж. MEMO/14/84.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.