Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК понижи с 0,5% прогнозата за икономическия растеж у нас през тази година
вторник, 4 Ноември, 2014 - 13:03
Секция:
Тема:
Европейската комисия обяви днес в Брюксел есенната си икономическа прогноза за 2014 г. Според нея икономическият растеж до края на годината както в ЕС, така и в еврозоната, ще бъде слаб, се казва в прессъобщение на ЕК.
Като цяло за 2014 г. се очаква растежът на реалния БВП да достигне 1,3% в ЕС и 0,8% в еврозоната. Според прогнозата растежът ще се увеличи бавно през 2015 г. — съответно до 1,5% и 1,1%, на фона на нарастващото външно и вътрешно търсене.
За България ЕК понижи с половин процент прогнозата за икономическия растеж тази година. През месец май той беше заложен да бъде 1.7 на сто, в днешната си икономическа прогноза обаче Комисията залага 1.2 процента. Понижението за следващата година е още по-голямо - вместо 2 процента, каквито бяха очакванията преди половин година, сега Комисията предвижда ръст на икономиката ни от едва 0.6 на сто догодина. Информацията е предаде Диана Чепишева - кор. на БНР в Брюксел.
Намален ръст в условията на растяща несигурност – така Еврокомисията обобщава очакванията си за България. Тя посочва влошеното доверие в банковия сектор у нас като една от причините за неблагоприятната прогноза. Комисията отбелязва, че затварянето на четвъртата най-голяма банка в страната, което е оставило вложителите без достъп до депозитите им месеци наред, е намалило доверието в системата и е разкрило нередности в банковата дейност. Затегнатите впоследствие стандарти за кредитиране от страна на другите банки, са подтиснали частните инвестиции. Те, както и публичните, ще намаляват и в следващите две години, смята Еврокомисията.
Като един от основните рискове пред икономиката ни отново е посочена зависимостта от внос на руски газ, която при прекъсване на доставките може допълнително да попречи на икономическия растеж. Намалялото доверие в банковата система и по-строгите условия за достъп до кредити са сред другите посочени рискове. В комбинация с крехкия трудов пазар, те могат да доведат до намаляване на вътрешното потребление и допълнително да подкопаят доверието в икономиката, предупреждава Европейската комисия. Тя очаква още през тази година България да прескочи допустимия праг от 3 на сто за дефицита и да влезе в свръхдефицит от 3.6 на сто. Той, според днешните разчети, няма да бъде преодолян и в следващите две години – дори ще расте с по 0.1 на сто на година. Тези равнища на дефицита у нас са близо два пъти по-големи от заложените в пролетната икономическа прогноза през май. Предвижда се и увеличение на дълга, който през 2016-а да достигне 30 на сто.
Очаква се през 2016 г. икономическата активност да се ускори до съответно 2,0% и 1,7% благодарение на укрепването на финансовия сектор (вследствие на цялостната оценка, извършена от Европейската централна банка, и на продължаващия напредък в изграждането на банковия съюз), както и на ефекта от неотдавнашните структурни реформи.
Пълният текст на доклада:
http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/european_economy/2014/pdf/ee7_en.pdf (PDF)
Данните и анализът за България:
http://ec.europa.eu/economy_finance/eu/forecasts/2014_autumn/bg_en.pdf (PDF)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
