Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Конференция „Предстоящи предизвикателства пред българската икономика, произтичащи от членството в Европейския съюз“
понеделник, 17 Ноември, 2014 - 13:39
Секция:
Експерти на Европейската комисия ще представят гледната точка на Брюксел по два от ключовите приоритети пред икономическата политика на България – участието в Европейския банков съюз и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции на конференцията „Предстоящи предизвикателства пред българската икономика, произтичащи от членството на страната в Европейския съюз“. Тя ще се проведе на 18 ноември 2014 г. в Кемпински хотел Зографски от 09.00 часа.
Част от въпросите, на които форумът ще се опита да даде отговор, са:
Какви са ползите и разходите от участието в Единния банков надзорен механизъм на ЕС и какви са позициите на страните извън еврозоната?
Остава ли присъединяването на България към Банковия съюз приоритет за новото правителство и какви са следващите стъпки пред България в тази насока?
По какъв начин Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ще се отрази на Европейския съюз и на България?
Ясни ли са позициите на България и бизнес средите в страната в рамките на преговорите между ЕС и САЩ?
Събитието се организира от Института за икономическа политика с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България. Форумът е десетата тематична конференция от поредица „Конкурентоспособност на българската икономика“, която Институтът реализира с подкрепата на Фондация „Ханс Зайдел“, България от 2009 г. досега.
За основни говорители в двата тематични панела на конференцията са поканени:
Владислав Горанов, Министър на финансите на Република България (очаква се потвърждение)
Д-р Ян Шмитц, Генерална дирекция „Търговия“, Европейска Комисия, Брюксел
Аглика Събева – Цветанова, Съветник „Икономическо управление и европейски семестър“, Представителството на Европейската Комисия в България
Доц. Калоян Симеонов, Катедра Европеистика, СУ „Св. Климент Охридски“
Петя Цекова, Главен икономист, Обединена Българска Банка
Диана Найденова, Директор на Дирекция „Външноикономическа политика“, Министерство на икономиката и енергетиката на Република България
Георги Шиваров, Зам.-председател на Българската стопанска камара
Марк Дилард, Съветник по политическите и икономическите въпроси, Посолство на САЩ, София
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
