Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Покана за предложения в рамките на Програмата за научни изследвания и обучения на Европейската общност за атомна енергия
вторник, 8 Януари, 2019 - 10:21
Секция:
Тема:
В Официалния вестник на ЕС от 8 януари е публикувана покана за представяне на предложения и свързани с това дейности по Работната програма за 2019-2020 г. в рамките на Програмата за научни изследвания и обучения на Европейската общност за атомна енергия (2019-2020 г.), допълваща Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.
Споменатата Работна програма бе приета от Комисията с Решение C(2018) 8412 от 14 декември 2018 г.
Поканата и Работната програма зависят от наличността на бюджетните кредити, предвидени в проектобюджета за съответните години от бюджетния орган, или – ако бюджетът за определена година не е приет – на бюджетните кредити, предвидени по системата на временните суми от една дванадесета.
Тази Работна програма, заедно със сроковете и бюджетите за дейностите, може да бъде открита чрез портала „Финансиране и търгове“.
Чрез този портал може да се намерят и сведения за реда и условията по поканата и свързаните с това дейности. Там ще откриете и указания за кандидатите във връзка с подаването на предложения. Всички тези сведения при необходимост ще бъдат обновявани на същия портал.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
