Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евробарометър: Българите споделят положителни представи както за настоящето, така и за бъдещето на ЕС
вторник, 20 Февруари, 2018 - 13:34
Секция:
Средно 57% от българската общественост споделя цялостна положителна представа за Европейския съюз и близо половината от българите (47%) оценяват посоката на развитие на ЕС като правилна. Това сочат резултатите от последното допитване "Евробарометър", проведено по поръчка на Европейската комисия. Това се казва в съобщение на пресцентъра на Комисията.
57% от българите имат положителна представа за ЕС, което ни нарежда на едно от водещите места по този индикатор, заедно с Ирландия, Люксембург и Португалия. Едва 14% от нашите съграждани имат отрицателна представа за Съюза, а една четвърт са с неутрална нагласа.
За 80% от българите Европейският съюз е модерен, демократичен (75%) и прогресивен (67%) .
Оценките на българите по отношение на различните приоритети на ЕС до 2020г. съвпадат със средноевропейските, като те са оценени като подходящи, точно такива, каквито следва да бъдат - нито твърде скромни, нито твърде амбициозни. Най-висока подкрепа българите заявяват по приоритета, свързан със заетостта – до 2020 г. ¾ от хората в активна трудова възраст да имат работа. На второ място по подкрепа е образователната цел – намаляване на дела на младите българи, напускащи училище без никаква квалификация до 10%.
В България общественото мнение е положително настроено (75%) към сътрудничеството и изработването на обща политика в областта на отбраната и сигурността на държавите-членки на Европейския съюз, също обща към идеята за европейска политика за миграцията (68%) и обща външна политика (66%) .
Няма полярност в мненията на българското общество относно състоянието на европейската икономика. Мнозинството (61%) го определя като добро. Подобна висока оценка силно контрастира с мнението за състоянието на националната ни икономика, за която положителна оценка споделят едва 18% от българите.
Над две трети считат, че ЕС разполага с достатъчно власт и средства, за да защитава икономическите интереси на Европа в световната икономика.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
