Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България, Естония и Австрия официално приеха програмата за Триото председателства на Съвета на ЕС
събота, 24 Юни, 2017 - 11:50
Секция:
Тема:
Сигурност за европейските граждани, повишаване на конкурентоспособността на икономиката и продължаване на кохезионната политика, която ускорява сближаването межд държавите членки, са приоритетите за Българското председателство.
България, Естония и Австрия официално приеха програмата за приоритетите на Европейския съюз през следващите 18 месеца. Това стана на тристранна среща в Брюксел между българския премиер Бойко Борисов, естонския – Юрий Ратас и австрийския министър-председател Кристиан Керн.
Трите страни се обединиха около позитивна програма, ориентирана към бъдещето и към постигане на конкретни резултати в отговор на очакванията на гражданите за по-голяма сигурност, повишаване на заетостта и по-ярко присъствие на ЕС на международната сцена. Държавите от Триото ще устояват своите приоритети, но ще останат гъвкави, за да реагират адекватно при непредвидени ситуации. Програмата акцентира върху сигурността и укрепването на външните граници на ЕС, икономическия растеж и конкурентоспособността, както и стабилизиране на съседните на Съюза региони.
България ще поеме Председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 г. Три са основните акценти в неговата програма. Първият е свързан с гарантирането на сигурност на всеки гражданин на ЕС, превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм, овладяване на миграцията. България ще използва възможностите на Председателството, за да подкрепи страните от Балканите, тръгнали по пътя на евроатлантическата интеграция, подчерта премиерът Борисов.
Вторият приоритет е повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика. Фокус е поставен върху задълбочаването на икономическия и паричен съюз, единния пазар и подкрепата на предприемачеството, особено на малките и средните предприятия и стартиращите фирми, за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. Акценти ще бъдат също постигането на ефективен Енергиен съюз, както и провеждането на политика за климата, която да осигури постигането на целите по Споразумението от Париж.
Кохезионната политика и инвестициите в растеж и заетост са третият основен приоритет на Българското председателство. Кохезията е основен инструмент за постигане на икономическо и социално сближаване между държавите членки и е от изключителна важност да се ускори същинският дебат за нейното бъдеще и приоритети след 2020 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
