Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Министър Павлова: Консенсус, конкурентноспособност и култура са приоритетите на Българското председателство
понеделник, 5 Юни, 2017 - 17:53
Секция:
Тема:
Консенсус, конкурентноспособност и култура – така министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова изброи приоритетите на председателството ни след дебатите в дискусията „Европа отново на път“. Във форума ключово участие взеха министър-председателят Бойко Борисов, бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
„Опитахме се да обобщим национални приоритети с трите „К“ и започнахме с конкурентноспособност, кохезия и култура. Но покрай всичко това, което чухме в сутрешния дебат, по-скоро на дневен ред идва платформата: първи приоритет да бъде консенсус, в които влиза и консенсусът за кохезионната политика, и консенсусът, свързан с политиката за климата, и темите, за които говорим“, изброи министър Павлова.
Стратегическа програма на Председателското трио - Естония, България, Австрия
Като втори приоритет тя посочи конкурентноспособност във всичките й измерения и трети - културата, пречупен през факта, че 2018-а е Европейската година на културното наследство. „Това е една уникална възможност България да бъде представена по различен начин и през председателството да смени своя имидж“, заяви министър Павлова. Тя подчерта, че нас, българите, не ни познават достатъчно с позитивни неща. Но това може да се промени и през традицията, и през историята, и през активностите на Пловдив като културна столица на Европа през 2019 г., и през културната програма на председателството.
Министър Павлова добави, че се работи усилено и във всички възможни формати се защитават националните интереси. „Но това трябва да се прави интелигентно и без да шумим много. Трябва да сме внимателни. Ако успеем да проведем посочените политики, това ще ни даде шанс и възможността като сме си свършили техническата и експертната работа, да успеем и за Шенген, и в Еврозоната. Но, разбира се, балансът ще е труден“, очерта министър Павлова.
„Европа отново на път - е добро послание, но за мен въпросът е не дали продължаваме, а как. Важно е да постигнем чрез компромиси и консенсус всичко това, за което говорим, за да не се чувстваме някъде там далече на Балканите, за да не се чувстваме догонващи или на различни скорости. А напротив – да се чувстваме пълноценно там, където естествено ни е мястото“, каза министърът за Българското председателство.
Според Павлова, когато правим равносметка след 10-те години на приемането на България в ЕС и на фона на евроскептицизма, може да се заключи, че неговата вълна вече се обръща. „Трябва да използваме момента на това обръщане и да намерим най-доброто, с което можем да отговорим на предизвикателствата. Няма да е лесно, но аз съм оптимист“.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
