Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Борисов, Станишев и Сакскобургготски заедно в дискусията "Европа отново на път"
понеделник, 5 Юни, 2017 - 17:30
Секция:
Предизвикателствата пред България и Европа 10 години сред членството ни в ЕС е темата на дискусия, която се провежда в София по инициатива на лидера на европейските социалисти Сергей Станишев. На нея за първи път на една маса седнаха трима премиери: настоящият Бойко Борисов и двама предишни - Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, за да положат началото на обща национална стратегия преди българското председателство на ЕС.
Дискусията започна с минута мълчание в памет на жертвите на поредния атентат в Лондон и не случайно темата за сигурността бе във фокуса на всички изказвания. Основното мото на дискусията е "Европа отново на път".
Тезата, около която се обединиха тримата премиера, а също и останалите оратори днес - а именно вицепрезидентът Илияна Йотова и лидерът на БСП Корнелия Нинова, беше необходимостта България да се превърне в още по-активен фактор на европейската сцена от гледна точка на общата сигурност, балканската и черноморска политика, приемането ни в Шенген и влизането в Еврозоната.
В изказването си Симеон Сакскобургготски се обърна към Бойко Борисов като му заяви, че ще застане начело на най-смисления съюз в света и в Европа и се изправя пред три големи предизвикателства - това са зачестилите атентати, мигрантската криза и фактът, че за първи път след Втората Световна война единството на Европа е поставено на карта.
Сергей Станишев благодари на всеки един от присъстващите, сред които бяха представители на целия български политически елит от най-новата ни история, защото това, по думите му, показва, че когато става дума за общия интерес на България може да има обединение и затова той определи дискусията като добър старт за доброто бъдеще на страната ни.
И тримата премиери посочиха темата за сигурността и мигрантската криза като основно предизвикателство пред Европа и света. Като възможен отговор на тероризма Борисов поиска намаляване на въоръжаването на всяка една на европейските държави поотделно и създаване на обща европейска отбрана.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
