Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Министър Павлова: В пика на Българското председателство планираме форум на най-високо ниво за бъдещето на кохезионната политика
петък, 2 Юни, 2017 - 13:31
Секция:
Тема:
Голям форум на най-високо ниво за бъдещето на кохезионната политика на ЕС след 2020 г. се планира в пика на Българското председателство - в края на май - началото на юни 2018 г.
Това съобщи министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.
Във форума ще участват министрите, отговорни за териториалната кохезия, Европейската комисия, Европейският комитет на регионите, с който министър Павлова вече е провела среща заедно с Европейския парламент и Комисията по регионална политика. „По време на срещата в рамките на председателството и в резултат от проведените дотогава дебати, анализи и изградена българска позиция, ще търсим решение за следващите стъпки за кохезионната политика на ЕС. А тази инициатива може да се нарече – „Пактът на София“, „Пактът в София“ или Декларацията от София“, посочи министър Павлова. Тя добави, че с тази инициатива ще се очертае нашата визия по темата, тъй като е рано да очакваме през 2018 г. да има приети регламенти или да е ясно какво ще се съдържа в дългогодишната финансова рамка след 2020 г. „Но пък е много подходящ момент да говорим за предложения за финансови инструменти и по какъв начин те да достигнат до хората и бизнеса. Преди това обаче трябва да бъде свършена много работа и да бъдат подготвени изключително аргументирани анализи и документи. В противен случай ще останем само с добри намерения“, заяви министър Павлова, която участва като лектор в дебата „Бяла книга за бъдещето на Европа“, организиран от Европейския икономически и социален комитет и Икономическия и социален съвет на България.
Министър Павлова определи дискусията за бъдещото на Европа като навременен дебат, „който обаче не трябва да се води, защото има такава инициатива отвън, а да осъзнаем важността му отвътре“. „Няма спор дали европейският проект има бъдеще. Да, той има бъдеще – категорично. Тук дебатът трябва да бъде как, по какъв начин трябва да отговорим на съвремените проблеми, предизвикателства и турболенции, за да има европейският проект по-добро бъдеще“, каза още министър Павлова.
„В рамките на дебата за бъдещето на Европейския съюз и неговите сценарии много важна е българската позиция. Но подходът от създаването й трябва да е отдолу нагоре, а не ние, представителите на изпълнителната власт, да вземем решение. Целта е да се чуят работодателите, синдикатите, бизнесът, гражданите, неправителственият сектор и всички заинтересовани, които дават доверие за бъдещото на ЕС“, отбеляза министър Павлова. По тази причина българската позиция по темата трябва да е изградена по много адекватен начин.
„Българското председателство не е домакинство, това не е спортно състезание, на което ще сме домакини. Напротив - то е шанс и възможност за България да се утвъди на европейската сцена като един надежден, стабилен партньор и балансьор именно в търсенето на оптималното решение и за бъдещето на Европа, и за проблема с миграцията, и за мерките за икономическо развитие и растеж, включително за приоритетите от нашия дневен ред“, каза още министърът.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
