Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Министерският съвет подкрепи становище по антимонополното дело на ЕК срещу „Газпром“
сряда, 3 Май, 2017 - 16:20
Секция:
Тема:
След направен задълбочен анализ Министерският съвет подкрепи становище към Европейската комисия по предложени от „Газпром“ ангажименти по дело АТ. 39816 - „Газпром“.
Българската страна приема предложението за приключване на делото по реда на Член 9 от Регламент (ЕО) №1/2003, ако одобрените от ЕК Ангажименти предлагат бързо и трайно решение на опасенията от злоупотреба с господстващо положение от страна на „Газпром“. Становището е, че Ангажиментите следва да създадат модел на равнопоставено договаряне с „Газпром“ и ясен и обективен контролен механизъм, включително за разрешаване на спорове, който да гарантира спазване на пазарните принципи.
В предложения вид Ангажиментите са стъпка в тази посока, но имат нужда от съществено изменение. Поради множеството неясноти в предложението на „Газпром“, заинтересованите български дружества „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД са в контакт с ЕК за получаване на допълнителна информация.
Очакваме в рамките на пазарния тест на Ангажиментите, провеждан от ЕК, поставените въпроси да бъдат изяснени и в партньорски дух да бъде намерено решение на идентифицираните рискове. Към момента Ангажиментите не предлагат достатъчно гаранции за изпълнение на клаузите за пазарно ценообразуване. Не са предвидени функции на контролиращия управител в тази връзка, а механизмът за уреждане на спорове е оставен непроменен. Неприемливо е, че сега Ангажиментите изглежда предвиждат неравнопоставеност между газовите дружества от Централна и Източна Европа, които ще имат право да променят точката си на доставка с такава на българската граница, докато „Булгаргаз“ и всеки друг български търговец, който купува газ от „Газпром“, няма да има възможност да доставя газ в точки на доставка на тези държави. Непропорционално изглежда и поставянето на Ангажиментите на „Газпром“ в зависимост от това дали „Булгартрансгаз“ ще поеме отговорност за качеството на природния газ вместо „Газпром“.
България има нужда от допълнителна информация относно предвидената в Ангажиментите възможност Газпром да промени точката на доставка Негру Вода с друга точка на доставка на границата на България. Настояваме Ангажиментите да бъдат преработени в тази част, като изключат дори съмнение, че промени на маршрутите за доставка и транзит на природен газ са приети или мълчаливо подкрепени от ЕК в противоречие с действащите договори.
С оглед сигурността на доставките, за България е важно промени на точките на доставка да бъдат обсъждани само след внимателен анализ дали количествата природен газ за страната и съседните държави са гарантирани, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси. Осигуряването на директни доставки през Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона.
От гледна точка на газовите пазари, директни доставки до България биха имали предимството, че ще поставят в условия на конкуренция както източниците на природен газ (Русия и очакваните доставки от Каспийския регион), така и маршрутите за транзит до Европа.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
