Вие сте тук

България, Хърватия и Словакия приемат твърде малко мигранти

сряда, 12 Април, 2017 - 14:41

Европейската комисия прие днес единадесети доклад за напредъка по схемите на ЕС за спешно преместване и презаселване, в който прави оценка на предприетите от 2 март 2017 г. досега действия.

Държавите членки са постигнали стабилен напредък по отношение на преместването – преместени са допълнителни 2 465 лица, което е нов месечен рекорд. Общият брой на извършените премествания вече e 16 340. Необходимо е обаче всички държави членки да положат повече усилия, така че всички отговарящи на изискванията за това хора да бъдат преместени през следващите месеци. При презаселването държавите членки са продължили да отбелязват съществен напредък, като досега 15 492 души са получили възможност да влязат безопасно и законно в ЕС. За да се съдейства за подобряването на процеса на преместване и презаселване, в днешния доклад са включени целеви препоръки към държавите членки.

Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: „През март отбелязахме нов рекорден брой преместени лица. Това е солидарност в действие и доказателство за отговорност. Сега е моментът всички държави членки да изпълнят ангажиментите си и да увеличат своите усилия. Те имат политическо, морално и правно задължение за това. Призовавам държавите, които все още не са се включили в тези общи усилия, да го сторят. Преместването през следващите месеци на всички хора, отговарящи на условията, от Гърция и Италия е напълно осъществимо. В същото време успяхме да презаселим над две трети от 22 500-те души, за които през юли 2015 г. поехме ангажимент да осигурим безопасно и законно влизане. Това са много добри новини. Изпълняваме ангажиментите си за споделяне на отговорността с трети държави, като Турция, Йордания и Ливан“.

Темпът на преместванията продължи да нараства, в резултат на което бе отбелязано подобрение с 27 % спрямо предходните най-високи месечни стойности – през март са преместени общо 2 465 лица, като над 1 600 са преместени от Гърция и над 800 от Италия. Към 10 април общият брой на извършените премествания е 16 340 – 5 001 от Италия и 11 339 от Гърция. Въпреки този положителен напредък обаче сегашният темп на преместванията все още е далеч под целите, определени, за да се гарантира, че всички отговарящи на условията лица ще бъдат преместени през следващите месеци.

С около 14 000 кандидати за преместване, намиращи се в Гърция, и около 3 500, регистрирани досега в Италия, общият брой на лицата в тези две държави, които отговарят на условията за преместване, е доста под предвиденото в решенията на Съвета. Като се имат предвид тези данни, ако се постигнат одобрената от Европейския съвет цел от Гърция да бъдат премествани поне 3 000 лица месечно и целта, определена от Комисията, от Италия да бъдат премествани поне 1 500 лица месечно, е напълно възможно всички отговарящи на условията кандидати, които в момента се намират в Гърция и Италия, да бъдат преместени до септември 2017 г. И в двете държави вече са налице предпоставките и оперативната инфраструктура, необходими за функционирането на преместването, а агенциите на ЕС и международните организации увеличиха капацитета си за постигане на поставените цели. Сега е ред на държавите членки да демонстрират политическа воля и да засилят и координират усилията си, за да изпълнят своите задължения.

С цел да се премахнат оставащите оперативни и логистични пречки в процедурата по преместване, в днешния доклад са включени целеви препоръки към конкретни държави членки за това как да се подобри целият процес от поемането на ангажимента до извършването на прехвърлянето.

За да се подобри процедурата по преместване, държавите членки трябва по-специално:

  • да поемат ангажименти на месечна база и за повече премествания, да увеличат капацитета си за обработване на исканията за преместване и да намалят времето за отговор по тях;
  • да избягват прекалено рестриктивните предпочитания и забавянията и да ограничат изискванията, водещи до забавяния в процедурата по прехвърляне;
  • да бъдат по-гъвкави спрямо възможността – в Италия – и необходимостта – в държавите членки, в които се извършва преместването - да се провеждат допълнителни интервюта във връзка със сигурността;
  • да дадат приоритет на молбите, отнасящи се до уязвими хора, по-специално до непридружени ненавършили пълнолетие лица;
  • освен това в Италия трябва възможно най-бързо да бъдат регистрирани и идентифицирани всички отговарящи на условията кандидати.

Докато някои държави членки (Люксембург и Португалия) отбелязват стабилен напредък по изпълнението на своите задължения за Гърция и Италия, други (България, Хърватия и Словакия) извършват много малко премествания. Австрия обяви, че скоро ще започне да извършва премествания, а някои държави (Унгария и Полша) все още отказват да участват в схемата. До този момент само две държави членки (Малта и Финландия) са на път да изпълнят задълженията си за Италия и Гърция в срок.

Ето защо Комисията призовава държавите членки да предприемат действия по нейните препоръки и си е поставила за цел преместванията да бъдат увеличени по координиран начин преди следващия доклад през май 2017 г. Както се подчертава в предишния доклад, ако държавите членки не увеличат скоро броя на извършваните от тях премествания, Комисията няма да се поколебае да използва правомощията си съгласно Договорите спрямо държавите, които не са изпълнили решенията на Съвета. Комисията отбелязва също така, че правното задължение за преместване на отговарящите на условията лица не отпада след септември. Комисията има готовност да окаже съдействие на държавите членки за осъществяване на напредък в изпълнението на тези задължения.

Схемата за презаселване продължава да се изпълнява добре. Към 10 април 15 492 лица са презаселени в 21 държави, което означава, че над две трети от договорените 22 504 презаселвания по схемата на ЕС за презаселване вече са извършени. От 28 февруари 2017 г. досега са презаселени 1 070 души, главно от Турция, Йордания и Ливан.

Въпреки че някои държави членки и асоциирани държави вече са изпълнили своите цели (Естония, Ирландия, Нидерландия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария), а други са започнали да извършват презаселвания по схемата на ЕС, отговорностите все още са разпределени неравномерно. Девет държави членки (България, Кипър, Гърция, Хърватия, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения) все още не са извършили нито едно презаселване по съществуващи схеми на равнище ЕС.

Темпът на презаселванията от Турция, които са включени в общия брой, продължи да се ускорява през последните седмици, като след последния доклад са презаселени 1 053 сирийци. Досега общо 4 618 сирийски бежанци са получили възможност за безопасно и законно влизане в Европа по силата на Изявлението на ЕС и Турция. Държавите членки напредват добре с подготовката за бъдещи презаселвания и към момента са поети ангажименти за 26 112 души, което е значително увеличение в сравнение с последния доклад. В Австрия и Румъния е в ход подготовката на първите им презаселвания по схемата. Някои държави членки обаче нито са извършили презаселвания, нито са предприели каквито и да било действия за презаселване от Турция (Кипър, Дания, Унгария, Малта, Полша и Словакия).

Въпреки постигнатия съществен напредък държавите членки, които все още са далеч от постигането на целите си, както и тези, които все още не са извършили презаселвания по схемите на ЕС, следва да увеличат усилията си за презаселване възможно най-скоро, за да допринесат към общите усилия да се осигури възможност за безопасно и законно влизане в ЕС за хората, които се нуждаят от международна закрила, и да се изпълни заложеното в Изявлението на ЕС и Турция.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.