ЕС: Правосъдните системи стават по-ефективни, но продължават да съществуват предизвикателства

Европейската комисия публикува Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г., в което се прави сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите-членки на ЕС.

Целта на Информационното табло е да се помогне на националните органи да подобрят ефективността на своите правосъдни системи. В Информационното табло за 2017 г., за разлика от предходните му издания, се разглеждат нови аспекти на функционирането на правосъдните системи, като например колко лесно потребителите могат да получат достъп до правосъдие и какви са каналите, които те използват, за да подават жалби срещу дружества. За първи път в Информационното табло се съдържа информация и относно продължителността на наказателните производства за престъпления по изпиране на пари.

„Петото издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието потвърждава, че ефективните правосъдни системи са от съществено значение за изграждането на доверие в среда, която е благоприятна за бизнеса и инвестициите в единния пазар“, заяви Вера Йоурова, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете. „Призовавам държавите членки да гарантират, че всяка правосъдна реформа зачита върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Това е от ключово значение за възможността на гражданите и предприятията да се ползват пълноценно от правата си. Освен това независимата и добре функционираща правосъдна система е основен стълб на всяка демокрация. Радвам се, че данните за България и Румъния в днешния доклад на ЕК за състоянието на правосъдните системи в държавите от ЕС показват, че двете държави са на прав път и не са по-зле от останалите в Общността. Мисля, че това може да се използва като добър пример при следващата оценка по механизма за сътрудничество и проверка".

„От началото на мандата си винаги съм се стремила механизмът да бъде възможно най-конкретен, с точни времеви показатели и така България и Румъния да бъдат наясно какво да правят и в какви срокове. В последните доклади по механизма комисията много ясно заяви, че очаква осезаеми и устойчиви резултати, както и че двете държави се движат в правилната посока. Имаме нужда от трайни резултати на място. Днешният доклад оценява състоянието на гражданското и търговското правосъдие, а механизмът има по-широк обхват", добави Юрова, цитирана от БТА.

„В България очакваме да видим повече реформи и по-добър отговор от страна на правосъдието срещу организираната престъпност и прането на пари, по-ефикасни действия срещу корупцията", заяви еврокомисарят. „Броят на съдиите в България е висок и не съответства на продължителността на делата. Обичайно това се дължи на недостатъчен капацитет или на недобра организация на съдилищата", коментира Юрова по повод данните в доклада, според които нашата страна харчи все повече средства за правосъдие и този дял е най-висок в целия ЕС като процент от БВП (от 0.6 през 2010 г. до 0.67 за 2015 г.).

Основни констатации в изданието за 2017 г.:

• По-кратка продължителност на производствата по граждански и търговски дела, включително в някои държави членки, чиито правосъдни системи са изправени пред предизвикателства. Това подобрение е по-ясно изразено в рамките на петгодишния период, отколкото в краткосрочен план.

• Анализ на прилагането на законодателството за защита на потребителите: държавите членки отговарят за прилагането на правото на ЕС в областта на защитата на потребителите. Информационното табло показва, че продължителността на административните производства и делата за упражняване на съдебен контрол в тази област варира значително в зависимост от държавата. То показва също така, че много проблеми на потребителите се разрешават пряко от органите за защита на потребителите и в такива случаи не е необходимо да се стига до съд.

• Анализ на борбата срещу изпирането на пари: в съответствие с изискванията на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари държавите членки предоставиха за първи път данни в тази област. Данните показват големи различия в продължителността на делата по производства, отнасящи се до престъпления по изпиране на пари — от по-малко от половин година до близо три години.

• Ограничен достъп до правосъдие за по-бедните граждани: Информационното табло показва, че в някои държави членки гражданите, чийто доход е по-нисък от прага на бедността, не получават никаква правна помощ по някои видове спорове.

• В някои държави използването на инструментите на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) все още е ограничено: въпреки че ИКТ се използват широко за комуникация между съдилищата и адвокатите в половината от държавите членки, използването на ИКТ за електронен подпис е много ограничено в повече от половината от държавите от ЕС. Новите данни за това как адвокатите използват ИКТ при комуникацията със съдилищата отново подчертават значението на електронните комуникации за доброто функциониране на правосъдните системи.

• Подобрено или непроменено усещане за независимост на съдебната власт сред широката общественост: това е случаят в повече от две трети от държавите членки при сравнение с 2016 г. Такава е и тенденцията при усещането на предприятията за независимостта на съдебната власт от 2010 г. насам. Най-често посочваната причина за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите е намесата или натискът от страна на правителството и политиците. Изданието за 2017 г. представя също така данни относно гаранциите, предвидени в различните държави членки, за осигуряване на независимостта на съдиите. Това отразява голямото значение, което върховенството на закона има за ЕС.

• Стандарти за качество: повечето държави членки разполагат със стандарти, определящи срокове или периоди, предназначени за предотвратяване на твърде продължителни съдебни производства. В някои държави членки с по-малко ефикасни правосъдни системи обаче няма такива стандарти.

Следващи стъпки

Констатациите от Информационното табло за 2017 г. се вземат предвид при текущата оценка на отделните държави в процеса на европейския семестър през 2017 г. Отделните доклади за държавите членки бяха публикувани на 22 февруари 2017 г. и включват констатации относно правосъдните системи на редица държави членки (Белгия, България, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия).