Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България иска промени в емисионните нива, заложени в проектодокумент на ЕК
понеделник, 27 Март, 2017 - 15:26
Секция:
България ще настоява за промени в емисионните нива, заложени в готвения нов референтен документ на ЕК за най-добри налични техники за големи горивни инсталации, съобщава пресслужбата на Министерството на енергетиката. Около това становище се обединиха участниците в среща по темата, организирана от Министерството. В дискусията се включиха представители на президентството, министерствата на енергетиката, икономиката и околната среда и водите, на топлофикационни дружества, топлоелектрически централи и мините от маришкия басейн, евродепутати и други.
Присъстващите се обединиха около становището, че заложените нови равнища на емисии серен диоксид, азотни оксиди и живак са непосилни за нашите въглищни централи. Това се отнася с особена важност за централите от маришкия басейн, проектирани да работят с местни лигнитни въглища, които се характеризират с високо съдържание на сяра.
По първоначални изчисления на въглищните електроцентрали, за постигане на новите екологични норми ще бъдат необходими над 1 млрд. лева, съобщи заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков.
Представителите на операторите информираха, че непрекъснатото увеличаване на екологичните изисквания от ЕК в твърде къси периоди от време трудно се вписва в инвестиционните им програми и плаши инвеститорите.
Комплексът "Марица изток" осигурява около 40% от енергията в страната. В 65-годишната си история досега "Мини Марица изток" са доставили на централите от комплекса около 1 млрд. тона въглища, а оставащите в момента запаси са около 2 млрд. тона. Евентуалните рестрикции ще засегнат пряко около 10 000 души, които работят в комплекса, а косвено – още 110 хил. в свързани индустрии. Освен рискове, свързани със сигурността на енергийните доставки, енергийната независимост и националната сигурност, новите емисионни стойности крият риск и от загуба на конкурентоспособност за икономиката, деиндустриализация и обезлюдяване на цели региони в страната.
Във връзка с подготвяните нови емисионни нива за серен диоксид, азотни оксиди и живак, България ще поиска среща с еврокомисарите по околна среда и по климат и енергетика Кармену Вела и Мигел Ариас Канете. Отделно е информиран и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер. Българската позиция е подкрепена на международно равнище и от Европейската асоциация за въглища и лигнити EURACOAL.
Целта е международната общност на най-високо равнище да бъде запозната с българските аргументи срещу одобряването на рестрикциите. И по възможност да бъдат приети отделни ставки за България и други страни, които аргументирано ще се присъединят към нашата позиция.
Както вече е известно, предстои промяна на Референтния документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации. Документът разглежда големи горивни инсталации с входяща мощност над 50 мегавата. Обхванати са всички видове конвенционални централи, както и индустриални горивни инсталации, използващи конвенционално гориво (въглища, биомаса, торф, течни и газообразни горива, отпадъци). Документът ще бъде гласуван в края на м. април от специална комисия, създадена от страните-членки в рамките на чл. 75 от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
