Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България е получила 1.6% от общия брой на подадените молби за убежище в ЕС през 2016 г.
четвъртък, 16 Март, 2017 - 14:11
Секция:
Миналата година България е получила 1.6 на сто (18 990) от общия брой на подадените молби за убежище в ЕС, сочат данни на Евростат, представени от Европейската комисия.
Спрямо данните за 2015 г. това е спад с шест процента, показва статистиката. Най-често у нас искат да останат граждани на Афганистан (8645 за миналата година), следвани по брой от иракчани (5240) и сирийци (2585), предаде БТА.
ЕС отчита от септември миналата година траен спад в броя на получените молби за закрила. Общо през 2016 г. в ЕС са поискали да останат 1.2 милиона мигранти. Спрямо данните за 2015 г. това е спад с около 53 хиляди души.
Шест на всеки десет получени молба са били подадени в Германия. На следващите места се нареждат Италия с 10 на сто от молбите, Франция с шест на сто и Гърция с четири процента. В Австрия и Великобритания са били подадени три процента от молбите за закрила. Най-голям спад в прилива на мигранти отчитат Швеция (-86 на сто), Финландия (-84 на сто), Дания (-71 на сто), Унгария (-84 на сто), Белгия (-63 на сто), Холандия (-55 на сто) и Австрия (-53 на сто). Към края на миналата година над един милион молби са очаквали решение.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
