Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Кристина Цветанова от България спечели награда на ЕС за жени в областта на иновациите за 2017 г.
На церемония, проведена в Брюксел на Международния ден на жената, комисар Карлош Моедаш и заместник-председателят на Европейския парламент Марейд Макгинес обявиха четирите победителки в конкурса за финансираната от „Хоризонт 2020“ награда на ЕС за жени в областта на иновациите за 2017 г.
Носителите на тазгодишните награди за жени в областта на иновациите са:
- Първа награда (100 000 евро): Микела Магас, гражданка на Хърватия и Обединеното кралство, основала британската лаборатория за иновации и проектиране Stromatolite, която заедно със студио в Швеция създава ново поколение инкубатори и инструменти в областта на креативните технологии, насочени към иновации.
- Втора награда (50 000 евро): Петра Вадстрьом от Швеция, основала дружеството Solvatten, което произвежда портативен уред за пречистване и подгряване на вода, работещ със слънчева енергия.
- Трета награда (30 000 евро): Клаудия Гертнер от Германия, основала предприятието microfluidic ChipShop, което произвежда миниатюрни системи (т. нар. lab-on-a-chip) за по-добра диагностика.
Карлош Моедаш, комисар по въпросите на изследванията, науката и иновациите, заяви: Спечелилите тазгодишните награди за жени в областта на иновациите са наистина вдъхновяващ пример. Европа се нуждае от повече жени новатори като тях — с големи идеи, смелост и решимост да поемат рискове и да успяват. Иновациите, които четирите победителки са развили от идея до присъствие на пазара, са забележителни не само от бизнес гледна точка, но и поради това, че те ще бъдат от полза за много хора в Европа и извън нея и ще допринесат за подобряване на живота им.
Марейд Макгинес, заместник-председател на Европейския парламент, каза: Наградата демонстрира значителния принос на жените новатори за достигането на пазара на множество променящи живота ни иновации. Международният ден на жената е особено подходящ, за да им отдадем признание и да отбележим техния предприемачески дух и постиженията им; правим това по възможно най-видим начин, за да вдъхновим и други жени, и най-вече млади жени и момичета, да насочат вниманието си към иновациите и предприемачеството.
През тази година бе учредена още една награда - за изгряващ предприемач, която се присъжда за високи постижения на жени предприемачи на възраст до 30 години (включително). Първият носител на тази награда в размер на 20 000 евро е Кристина Цветанова от България, която е главен изпълнителен директор и съосновател на австрийското дружество BLITAB Technology, произвело първия таблет за незрящи, наречен BLITAB.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.