Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Гърция може да не се нуждае от нова спасителна програма
сряда, 22 Февруари, 2017 - 10:42
Секция:
Гърция може и да не се нуждае от нова спасителна програма след приключване на настоящата в средата на 2018 г. Това мнение изрази пред германския в. "Зюддойче цайтунг" ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг, предаде БТА.
"Ако следващите 18 месеца бъдат използвани правилно, то аз съм уверен, че това ще бъде последната програма, която ще трябва да изпълнява Гърция", смята Реглинг. Според него в средата на следващата година Гърция ще може "самостоятелно да стои на крака и да заема пари на финансовите пазари".
Реглинг потвърди, че между европейските институции и Международния валутен фонд има различия в прогнозите за Гърция, в частност за това колко приемливо е нивото на държавния дълг. Има и различия за оценките на свършената от Атина работа за стабилизиране на финансовата система, припомня Реглинг. ЕС смята, че Гърция е направила практически всичко възможно за консолидиране на бюджета си, докато МВФ смята, че има още много да се постига в тази насока.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
