Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС отпуска допълнителни 6,1 млн. евро за управление на бежанската криза в България
Европейската комисия ще отпусне допълнителни 6,1 млн. евро за управление на бежанската криза в България, съобщава „Блумбърг“.
Средствата ще бъдат предоставени на Международната организация за миграцията (IOM).
Част от парите (3,6 млн. евро) ще бъдат насочени за защита на непридружени деца – бежанци, за подкрепа на доброволното завръщане и за интеграция на мигрантите. Останалите средства ще бъдат разходвани за мерки, които вече са предприети от българското Министерство на вътрешните работи (МВР) за подобряване на работата на системата.
Тези 6,1 млн. евро са допълнение към 149-те млн. евро, отпуснати от ЕК през октомври 2016 от Фонда “Убежище, миграция и интеграция“ (AMIF) и Международния фонд за сигурност (ISF). Досега от тези средства са платени 91 млн. евро.
С отделно решение от ЕК отпускат и още 3,9 млн. евро от ISF за Гърция. Средствата ще се използват за подобряване на условията в центровете за прием на бежанци по гръцките острови. По този начин ще бъде подпомогнато финансирането на дейности на Министерството на отбраната за настаняване на бежанци, включително и спешните мерки, които предприе южната ни съседка за настаняване на мигранти на кораби по време на студената вълна, обхванала страната.
С отпускането на тези средства спешната помощ за Гърция от 2015 възлиза на 356,8 млн. евро. Националната програма за справяне с бежанската вълна в периода 2014 – 2020 предвижда разпределението на 509 млн. евро за решаването на проблема.
От ЕК отбелязват още, че осигурените средства за борба с бежанската вълна в Гърция от 2015 насам достигат 1 млрд. евро.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.