Вие сте тук

Европейски план за действие в областта на отбраната — към Европейски фонд за отбрана

сряда, 30 Ноември, 2016 - 14:04
Тема: 

Европейската комисия предлага създаване на европейски фонд за отбрана и други действия за подпомагане на по-ефективно изразходване на средствата от държавите от ЕС за съвместни отбранителни способности, за засилване на сигурността на европейските граждани и за насърчаване на конкурентоспособна и новаторска индустриална база, предаде информационната служба на ЕС Рапид. 

В своята реч за състоянието на Съюза за 2016 г. председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер подчерта необходимостта от силна Европа, която може да защитава своите граждани у дома и в чужбина — амбиция, която не може да бъде постигната без иновации и обединяване на ресурсите на европейската отбранителна индустрия. Европейският план за действие в областта на отбраната, приет днес от Комисията, е конкретен израз на тази визия.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „За да гарантираме нашата обща сигурност, трябва да инвестираме в съвместното разработване на технологии и оборудване от стратегическо значение — от наземен, въздушен, морски и космически капацитет до киберсигурност. За това се изисква по-добро сътрудничество между държавите от ЕС и по-значително обединяване на националните ресурси. Ако Европа не се погрижи за собствената си сигурност, никой няма да го направи вместо нас. Силната, конкурентна и новаторска отбранителна индустриална база е това, което ще ни осигури стратегическа независимост“.

В рамките на европейския план за действие в областта на отбраната Комисията предлага:

1 - Създаване на Европейски фонд за отбрана за подпомагане на инвестициите в съвместни изследвания и съвместното разработване на отбранителна техника и технологии: предлаганият фонд ще включва два „прозореца“, които се допълват взаимно, но се различават по правна структура и източници на средствата.

  • Прозорец „Научни изследвания“ за финансиране на съвместни изследвания в областта на новаторски отбранителни технологии като електроника, метаматериали, криптиран софтуер или роботика. Комисията вече предложи 25 милиона евро за изследвания в областта на отбраната като част от бюджета на ЕС за 2017 г. и очаква предоставените средства да нараснат до общо 90 милиона евро до 2020 г. В рамките на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода след 2020 г. Комисията възнамерява да предложи специална програма за научни изследвания в областта на отбраната с приблизителен бюджет от 500 милиона евро годишно.
  • Прозорец „способности“ , който ще действа като финансов инструмент, позволяващ на участващите държави членки да купуват определени активи заедно, за да понижат своите разходи. Способностите ще се одобряват от държавите членки, които ще бъдат собственици на технологиите и оборудването. Така например, държавите членки могат да инвестират заедно в дронове или да купят хеликоптери на едро, за да понижат разходите си. За този прозорец би трябвало да се мобилизират около 5 милиарда евро годишно. Комисията ще поръча изследване за определяне на обхвата с цел уточняване на този прогнозен бюджет.

2 - Насърчаване на инвестициите в МСП, стартиращите предприятия, дружествата със средна капитализация и други доставчици на отбранителна индустрия: Европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) вече подпомагат финансово развитието на редица дейности с двойна употреба. Комисията ще подкрепя усилията на ЕИБ за подобряване на достъпа до финансиране за веригите на доставки в областта на отбраната. Тя ще насърчава съфинансирането от страна на ЕС на проекти за продуктивни инвестиции и модернизирането на веригите на доставки в областта на отбраната. В рамките на Плана за секторно сътрудничество в областта на уменията Комисията ще подкрепи сътрудничеството в сектора на отбраната, за да се гарантира, че хората притежават необходимите умения и технологични способности, за да генерират иновации.

3 - Укрепване на единния пазар в областта на отбраната: Комисията ще подобри условията за отворен и конкурентен пазар в областта на отбраната в Европа, за да помогне на дружествата да извършват дейности отвъд националните граници, а на държавите от ЕС — да получат възможно най-добра възвръщаемост на вложените в обществени поръчки в областта на отбраната средства. За тази цел Комисията ще продължи усилията си за ефективно прилагане на директивата за обществени поръчки в областта на отбраната и директивата за трансфера на свързани с отбраната продукти в ЕС, ще улесни трансграничното участие в обществени поръчки в областта на отбраната, ще подкрепя разработването на промишлени стандарти и ще насърчава приноса на секторни политики, като например космическите програми на ЕС, към приоритетите на общата политика за сигурност и отбрана.

Следващи стъпки: Сега предстои Комисията да представи и да обсъди тези предложения, и по-специално създаването на Европейски фонд за отбрана, с всички заинтересовани страни. Заседанието на Европейския съвет на 15—16 декември ще бъде важен етап от този процес.

Контекст

В своите политически насоки (PDF) през юни 2014 г. председателят на Комисията Юнкер заяви: „Убеден съм, че трябва да работим за по-силна Европа в областта на сигурността и отбраната. Да, Европа е по-скоро „мека сила“. Но дори и най-силните меки сили не могат да бъдат ефективни в дългосрочен план без да имат поне известен интегриран отбранителен капацитет“.

В своята реч за състоянието на Съюза от 14 септември 2016 г. председателят Юнкер изтъкна, че „Европа не може повече да си позволява да използва наготово военната мощ на други или да оставя Франция сама да защитава честта ѝ в Мали. (…) За да имаме силна европейска отбрана, европейската отбранителна промишленост трябва да се стреми към иновации. Ето защо преди края на тази година ще предложим да се създаде Европейски фонд за отбрана, който да поощрява максимално научните изследвания и иновациите в тази област“.

През последното десетилетие държавите от ЕС са понижили разходите си за отбрана с близо 12% в реално изражение, но не са компенсирали това чрез повече европейско сътрудничество. По изчисления липсата на сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната и сигурността струва между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно (вж. Приложението).

На срещата на върха в Братислава през септември 2016 г. лидерите на 27 държави от ЕС заключиха: ЕС би трябвало да гарантира не само мира и демокрацията, но и сигурността на нашите граждани“. В контекста на актуалните геополитически предизвикателства те бяха съгласни, че е необходимо засилване на европейското сътрудничество в областта на отбраната и външната сигурност. По-конкретно Европейският съвет през декември 2016 г. трябва да „вземе решение по конкретен план за изпълнение в областта на сигурността и отбраната, както и относно начините за по-добро използване на възможностите, предоставени от Договорите, особено по отношение на способностите“.

Европейският план за действие в областта на отбраната допълва и е тясно свързан с Плана за изпълнение в областта на сигурността и отбраната, който бележи ново равнище на амбиция за Съюза и определя действията за постигане на целите, както и със Съвместната декларация на ЕС и НАТО, подписана от председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и генералния секретар на НАТО. Действията, предложени в този Европейски план за действие в областта на отбраната, ще доведат до по-силен Европейски съюз и в крайна сметка до засилване на НАТО.

Планът за действие е свързан и със Съвместната рамка за борба с хибридните заплахи и насърчава устойчивостта на ЕС, държавите от него и държавите партньори, като същевременно засилва сътрудничеството с НАТО в борбата с тези заплахи, което от своя страна доразвива Европейската програма за сигурност, приета от Комисията през април 2015 г.

За повече информация

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Икономическа обосновка за по-ефикасни разходи за отбрана:

Взети заедно, страните от Европа изразходват най-много за военни цели в света след САЩ. Въпреки това бюджетите за отбрана в Европа се свиват през последните години, докато други световни сили (Китай, Русия и Саудитска Арабия) модернизират отбраната си с безпрецедентни темпове. През 2015 г. САЩ са инвестирали два пъти повече в отбраната от държавите от ЕС, взети заедно. През последното десетилетие Китай е увеличил бюджета си за отбрана със 150%. За разлика от тези страни, държавите от ЕС са понижили разходите си за отбрана с близо 12% в реално изражение през последните десет години.

Понижаването на националните разходи не е компенсирано от по-голямо европейско сътрудничество. Европа страда от неефективно изразходване на средства поради дублиране, 
липса на оперативна съвместимост, технологични разминавания и недостатъчни икономии от мащаба за индустрията и производството. Около 80% от обществените поръчки в областта на отбраната се провеждат изцяло на национално равнище, което води до скъпоструващо дублиране на военните способности. По изчисления липсата на сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната и сигурността струва между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно.

Без устойчиви инвестиции в отбраната европейската индустрия рискува да не достигне до технологичното ниво, необходимо за изграждане на следващото поколение критични отбранителни способности. В крайна сметка това ще се отрази на стратегическата независимост на ЕС и на способността му да действа като доставчик на сигурност.

Развитието на отбраната в Европа ще окаже благотворно влияние върху европейската икономика. Европейската отбранителна индустрия генерира общ оборот от 100 милиарда евро годишно, като 1,4 милиона високо квалифицирани специалисти са пряко или непряко заети в нея в Европа. Всяко евро, инвестирано в отбраната, генерира възвращаемост от 1,6 — предимно в заетостта на високо квалифицирани специалисти, но също в областта на научните изследвания, технологиите и износа.

Европейски фонд за отбрана — как ще функционира

 

 Графика — Европейски фонд за отбрана

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.