Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България да кандидатства за преместване на европейската агенция по лекарствата в София, предлага БСК
четвъртък, 29 Септември, 2016 - 15:51
Секция:
Тема:
С писмо (PDF) до вицепремиера Меглена Кунева, изпълнителният председател на БСК предложи страната ни да предприеме необходимите стъпки за преместването на седалището на Европейската агенция по лекарствата (European Medicines Agency - ЕМА) в България. Повод за предложението е предстоящото излизане на Великобритания от ЕС, а към момента ЕМА е със седалище в Лондон.
Изпълнителният председател на БСК подчертава, че в агенцията работят около 900 души и много чуждестранни компании са базирани в Лондон, заради близостта с този европейски контролен орган. Логично е да се очаква с преместването на агенцията да се дислоцират и централите на големите фармацевтични компании, което е сериозна възможност за България. За целта, обаче, ще е необходимо лобиране и действия на държавно и европейско ниво, за каквито призовава изпълнителният председател на БСК.
В писмото си до министър Кунева той информира, че шведското правителство вече е заявило интерес (PDF) да кандидатства за преместване на агенцията в Стокхолм. В същото време, до този момент в България няма разположена нито една агенция на ЕС, а това е силен аргумент за преместване на ЕМА на българска територия.
В отговор (PDF), вицепремиерът Меглена Кунева информира, че е поставила въпроса за преместването на ЕМА пред министрите на здравеопазването и на външните работи – Петър Москов и Даниел Митов. Пред тях тя е подчертала нуждата от активни и навременни действия в тази посока. „Това е сериозен шанс за страната ни за по-добро приобщаване и силно разчитам, че те ще подкрепят подобна инициатива и ще направят нужните стъпки за кандидатстване за преместване на агенцията в България“, казва в писмото си до БСК вицепремиерът Меглена Кунева и допълва: „Благодаря за проявената активност в тази посока. Вашата заинтересованост и поглед с няколко хода напред са от голяма полза за бизнеса и за нас, политиците“.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
