Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България трябва да отдели повече пари, за да покрие спирането на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" (oбновена)
вторник, 20 Септември, 2016 - 14:38
Секция:
Тема:
България трябва да отдели повече пари от бюджета си, за да покрие окончателно спиране на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй", пише в доклад на Европейската сметна палата. Той обхваща разходите за закриване на съветските реактори у нас, в Литва и Словакия. Toва съобщи Никола Миладинов - кореспондент на БНР в Брюксел.
Европейската помощ от почти 3 милиарда евро не достига и затова трите страни трябва да заделят повече собствени средства, за да закрият безопасно мощностите в атомните централи "Козлодуй", "Игналина" и "Бохунице", смятат одиторите. Отказът от тези реактори беше едно от условията за присъединяване към ЕС.
Тъй като и към 3-те държави има счетоводни критики за общото планиране на нужните разходи, Сметната палата прави своя сметка, според която плащанията може да скочат двойно и да достигнат 11,4 милиарда евро.
За извеждане от експлоатация на реакторите на АЕЦ "Козлодуй" ще се похарчат 1,59 млрд. евро, сочи прогнозата. Ако се включат разходите, свързани с окончателното погребване на отработено ядрено гориво, сметката ще набъбне до 2,697 милиарда. За текущия бюджетен период България ползва 731 милиона евро от ЕС, и според расчета на одиторите за пълното приключване на дейностите не достигат над 1,6 милиарда.
19:40, 20 септември 2016 -> България трябва да се бори за допълнителни средства от бюджета на ЕС, заяви вицепремиерът Меглена Кунева, цитирана от БТА. Трябва да се отчита това, през което минава страната, правейки ядрената си енергетика емблема на безопасност. Това заяви вицепремиерът Меглена Кунева пред български журналисти в Брюксел по повод днешния доклад на Европейската сметна палата.
По-рано днес палатата представи преглед на изпълнението на програмите за закриване на старите съветски ядрени блокове у нас, в Литва и Словакия. Палатата препоръча след 2020 г. финансирането от ЕС на тези програми да бъде прекратено, като същевременно отчете, че отпуснатите досега европейски средства покриват само част от разходите.
Кунева отбеляза, че разговорите по бюджета на ЕС след 2020 г. тепърва започват. Трябва да използваме всички аргументи, за да може общо България да получи повече средства, посочи тя. Безопасността бе причината да се стигне до тези разговори. Ние сме най-заинтересовани от въпроса за сигурността, уточни вицепремиерът. По нейните думи ЕК дава възможност за смекчаване на икономическите последици от затварянето на реакторите с осигуряването на около 1,4 млрд. евро. Няма начин в цената на ядрената енергия да не се включва съхраняването на използваното ядреното гориво, поясни Кунева.
Тя изрази очакването от 2018 г. да започнат разговорите за следващия бюджет на ЕС, включително за политиките за сближаването и за селското стопанство. По нейните думи политиката на сближаване не е измислена за България, Румъния или Полша. Идеята, че тази политика обслужва нуждите на Източна Европа, е фундаментално погрешна, коментира вицепремиерът. Важно е да следим кое ще има най-много тежест в следващия бюджет на ЕС. Мога да гарантирам, че образованието и науката ще бъдат големите печеливши, добави тя.
Кунева съобщи, че на днешното заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, в което участва, отново поставила въпроса за Шенген. Това, че България получава помощ за охраната на границите, не намалява нашата настойчивост да бъдем приети, уточни вицепремиерът. По нейните думи, колкото и ЕС да се опитва да върне темата към работните места и икономическия растеж, поставянето на въпроса с миграцията в центъра на дневния ред е много трудно удържимо, особено за държавите на предна линия. Става въпрос не само за защитата на външните граници на ЕС, а и за регламента от Дъблин, за изграждането на обща система за убежище. Германия повдигна въпроса, че Шенген може да работи безпроблемно, ако има обща система за предоставянето на убежище, поясни вицепремиерът.
Тя добави, че търговското споразумение ЕС - Канада също е било обсъдено на днешното заседание. Нямаше държава, която да повдигне възражения в рамките на дискусията. Заедно с румънските колеги отбелязахме, че държим на качеството на търговските споразумения (със САЩ и Канада), включително по отношение на визовия въпрос. България и Румъния поставиха акцент върху това, без да поставяме под съмнение полезността на споразумението с Канада, отбеляза Кунева.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
