Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Виктор Орбан: Успешната защита на България е общ интерес на ЕС
Бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, на границата. Премиерът Борисов и правителството са свършили много работа, каза унгарският министър-председател, съобщи пресслужбата на Министерски съвет.
„Всички трябва да разберат, че бъдещето на Европа се решава не в Брюксел, а тук, където стоим. Затова успешната защита на България е в наш общ интерес”. Това заяви министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, който заедно с премиера Бойко Борисов направи обход на граничното преградно съоръжение в района на ГКПП – Лесово.
Премиерът Орбан е у нас по покана на Борисов за обмен на мнения преди срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на ЕС в Братислава. На работна вечеря в Бургас снощи, в която участва и министър-председателят на Сърбия Александър Вучич, беше дискутирана темата за справяне с мигрантската криза в Европа и подпомагане на държавите, подложени на най-силен натиск.
Премиерът Борисов и правителството са свършили много работа, но не е справедливо България сама да поема защитата на границата си, защото не защитава само себе си, а всички нас, подчерта Виктор Орбан. Той допълни, че щом приемаме, че именно тук се решава бъдещето на Европа, и подкрепата на Европа трябва да бъде насочена към България. На срещата в Братислава ще направя всичко възможно България да получи в максимална степен необходимата й помощ, заяви Орбан.
Той сподели отличните си впечатления от охраната на границата. „Тук много точно разбират какъв е действителният живот, няма европейски приказки, тук сме в абсолютната действителност. Най-големият проблем в Европа е наивността, на нея се основава политиката за мигрантите в Европа и затова имаме проблеми и 1 милион мигранти. Това е последица от добронамерената наивност. Когато става въпрос за сигурността, трябва да стоим с двата крака на земята”, коментира Виктор Орбан.
Премиерът Борисов припомни огромните усилия на страната ни за задържане на мигрантския натиск към Европа и доброто сътрудничество с Турция и Сърбия. „Трябва да е ясно, че тези граници са общи и общ е интересът да бъдат решавани проблемите на граничните държави. Като истинска шенгенска граница на Европа, считайки за наш дълг, сме го правили сами. Имали сме огромни затруднения, но сме изпълнявали дълга си. Бюджетът ни, обаче, не може да издържа на този натиск и затова подчертах неколкократно, че не искам да чувам само да се говори за солидарност с България. На срещата в Братислава ще настоявам за охраната да се отпуснат незабавно 160 млн. евро. От нашата страна на границата се веят българският и европейският флаг. Време е всеки от тях да си заслужи мястото”, подчерта Борисов.
Министър-председателят Орбан гарантира подкрепата на Унгария за това искане: „Аргументът ми е много прост – ако можем да дадем 3 млрд. евро на Турция, която не е в ЕС, тогава е невъзможно да не може да дадем 160 млн. евро на България, която е в ЕС”. Премиерът Борисов може да разчита на нас в Братислава, посочи той и допълни: „Не може да се защитаваме за сметка на другия. Това не е добрата логика. Трябва да съединим силите си, както сме го правили в миналото. Трябва да начертаем южната граница и там да съсредоточим техниката, средствата и живата сила. Трябва да го правим помагайки си един на друг, а не за сметка един на друг”.
Унгарският премиер, който е един от лидерите във Вишеградската четворка, посочи, че въпросът за подпомагане на България е обсъждат в рамките на групата. Заедно ще излезем в подкрепа на България в Братислава, ще видим там какво решение ще се вземе и спрямо общата европейска помощ ще се разберем Вишеградската четворка с какво ще подпомогне България, посочи той.
И двамата премиери призоваха Гърция да спазва задълженията си като шенгенска държава, като посочиха, че на срещата в Братислава ще очакват отговори по този въпрос.
Министър-председателят Борисов посочи коректността в отношенията с турските власти и подчерта, че ролята на преградното съоръжение не е да ни пази от Турция, а от нелегалните мигранти. „Бях първи в Турция и затова си навлякох прибързани коментари. След това пред същите тези флагове застанаха лидерите на ЕС и НАТО – Шулц, Могерини, Расмусен. За ултиматум не се говори вече. Днес благодаря на всички колеги в Европа за разбирането, че, хубаво-лошо, споразумението с Турция работи и мигрантската вълна сега е в пъти по-малка; че разбраха, че да поставяш ултиматуми на най-голямата икономика в Европа не е начинът. Видяхте, че и турските колеги станаха по-диалогични. Облекчаване на визовия режим винаги може да се постигне за определена категория лица. В България има хора, които ежедневно пътуват – какъв е проблемът, когато се знае кои са? Другите остават на масата на преговорите”, посочи Борисов.
В отговор на въпрос относно процедурата по избор на генерален секретар на ООН Виктор Орбан отбеляза историческата възможност за страните от Централна и Източна Европа да излъчат кандидат. „България има много жени, които са уважавани в света и са талантливи. Кого ще излъчи страната обаче е нейно суверенно решение. Моля се да не проиграем шанса си – ако сегашният кандидат не получи достатъчно подкрепа, да не дадем възможността на други, а да я запазим за страните от този регион. Уважаваме комисаря Георгиева, делегиран от България, тя извоюва голямо уважение за себе си и за България, с радост бихме я подкрепили. Но кого ще излъчи България, е въпрос на българското правителство. Възможността за Централна Европа е в ръцете на България”, каза Орбан.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.