Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Първата среща на новото трио – Естония-България-Австрия, ще се проведе на 13 септември в Талин
Правителството прие Отчета за изпълнението в периода май-юли 2016 г. на Плана на подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 година.
Посочено е, че в този период са определени още 188 членове на екипа на председателството, които са оценени по специално разработената методика за равнището на компетенции, знания и умения. Резултатите са предоставени на Института по публична администрация и Дипломатическия институт и ще послужат като база за по-доброто планиране на обученията и курсовете. Двата института са подготвили и обявили обществени поръчки за следващи обучения и предстои избор на изпълнители.
След редица срещи с компетентните институции и органи, е съгласувана разработената от НДК документация по идейния проект за преустройство и адаптация на основната сграда за нуждите на председателството. С решение на правителството в края на юли капиталът на НДК е увеличен със 17 млн. лева за преустройството, модернизацията и адаптирането на основната сграда на дружеството за нуждите на българското председателство.
Продължават срещите с различни целеви групи за обмяна на мнения и идеи за образа на България като председател на Съвета на ЕС, на които се обсъждат предложения за основни послания, символи, които следва да бъдат част от логото на Председателството, както и личности, които могат да бъдат лица на комуникационната кампания. През септември директорът на Центъра за изкуства БОЗАР (BOZAR) пристига на работно посещение у нас, за да бъдат обсъдени събитията и експозициите, които ще се проведат в Брюксел в рамките на Българското председателство.
Заради изтеглянето на председателството през първата половина на 2018 г., се актуализира планът за провеждане на обществени поръчки.
Първата среща на новото трио – Естония-България-Австрия, ще се проведе на 13 септември в Талин. Министерствата изпращат предложенията си, въз основа на които ще се актуализират предварителните приоритети на Българското председателство. Изготвен е и образец на фиш на Българското председателство, разработен на базата на образеца на рамкова позиция на България, както и на моделите на фишове на предходни председателства и на Генералния секретариат на Съвета.
Вече функционира и Националният център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС. От всички министерства и ведомства, свързани с председателството ни, е поискано да определят екипи от координатори по отделните направления. Предстоят разяснителни срещи с определените екипи с цел координиране на задълженията и отговорностите между отделните институции и Центъра. Актуализира се и планът за подготовка.
За посоченото тримесечие общо 24 експерта от различни министерства и институции са провели стажове в държави-членки, институции на ЕС и Постоянното представителство на България в ЕС. Тази практика ще продължи до края на 2016 година.
Обученията на председателите и експертите в работните групи, които ще заседават в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС, започват през септември. Първият обучителен модул ще трае около три месеца и в него ще участват общо 810 души от екипа на председателството. Програмата е фокусирана върху практическите аспекти на ротационното председателство на Съвета на ЕС.
С цел доброто планиране, изпълнение и мониторинг на Националната обучителна програма се анализира възможността за създаване на обща база данни за участниците в обученията и техните оценки, като в съществуващия вече портал се включат и такива функционалности. Проучват се и вариантите за наем, закупуване или разработване на система за акредитация и регистрация.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.