Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Бъдещето на Европейския съюз след Брекзит разискваха Меркел и Вишеградската четворка
петък, 26 Август, 2016 - 12:45
Секция:
Витолд Вашчиковски: Схемата за разпределението на мигрантите между страните в ЕС е принудително преселение
Бъдещето на Европейския съюз след Брекзит е темата на срещата на германския канцлер Ангела Меркел с представителите на страните от Вишеградската четворка – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, предаде БНР.
По време на посещението си в Прага, Ангела Меркел обсъди с премиера на Чехия Бохуслав Соботка засилването на сигурността между страните-членки на Европейския съюз и миграционната криза в Европа. Соботка е потвърдил несъгласието на Прага с идеята за бежанските квоти.
Същевременно министърът на външните работи на Полша Витолд Вашчиковски потвърди позицията на полското правителство, че схемата за преразпределение на имигрантите между страните от Европейския съюз е неприемлива за страната му.
В интервю за агенция ДПА, в навечерието на визитата на германския канцлер Ангела Меркел във Варшава, Вашчиковски нарече схемата, за която настояват от Берлин и Брюксел, "принудително преселение". „Приемът на бежанци и мигранти трябва да бъде съобразен преди всичко с безопасността на съответната страна, с пазара на труда и социалната политика. Много страни, сред които и Полша, имат ограничени възможности. Не всички могат да си позволят политиката, която предлага Германия, каза полският първи дипломат“, подчерта Меркел.
След срещата със страните от Вишеградската четворка утре Ангела Меркел ще проведе в Германия т.нар. "Берлински преговори". В тях ще участва премиерът Бойко Борисов и министър-председателите на Холандия, Швеция, Финландия, Дания, Словения и Хърватия, както и австрийският канцлер. Основни теми на разговорите ще са мигрантската вълна и вземането на решения за обща европейска политика, които да бъдат приети на Европейския съвет през септември.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
