Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Борисов: Европа и Турция заедно ще дадат много по-голяма стабилност в този регион
петък, 26 Август, 2016 - 14:58
Секция:
Двустранни договорености по мигрантската криза няма да доведат до глобално разрешаване на този проблем, крайно време е за общоевропейско решение и проява на истинска солидарност, посочиха министър-редседателите на България и Турция
За спазване на поетите ангажименти от всички страни и за проява на истинска солидарност при разрешаване на проблемите, съпътстващи кризата с мигрантите в Европа, призоваха министър-председателите на България и Турция Бойко Борисов и Бинали Йълдъръм след среща в Истанбул днес. На нея бяха обсъдени отражението на кризата върху държавите, поставени на най-голям натиск, както и развитието на двустранните отношения, съобщава правителствената пресслужба.
„Ще направим всичко, което е по силите и възможностите ни да намалим товара на гърба на България. Съответните ни учреждения вече започнаха работа по този въпрос, надявам се, че тези усилия ще дадат резултат в кратки срокове и по този начин ще облекчим България”, посочи премиерът Йълдъръм.
Бойко Борисов благодари за поетия ангажимент за намаляване на мигрантския натиск върху страната ни и като даде пример с над 26-те хиляди „препятствани” преминавания на границата изтъкна, че на практика това и сега се случва. Той обаче подчерта, че двустранните договорености няма да доведат до разрешаване на глобалния проблем и е крайно време за общоевропейско решение и проява на истинска европейска солидарност не само с най-уязвимите държави-членки, но и със съседите на ЕС. „Ако ние гарантираме само границата си с Турция, кой ще гарантира гръцката, македонската граници? Надявам се реализмът да надделее над национализма и популизма”, каза премиерът Борисов. Той потвърди поддържаните ежедневни контакти по темата с мигрантите, но подчерта, че не иска разрешаването на проблема да бъде за сметка на Гърция или Турция. „Убеден съм, че Европа и Турция заедно ще дадат много по-голяма стабилност в този регион”, каза българският министър-председател.
Борисов посочи, че в момента Турция, в която вече има над три милиона мигранти, препятства нова двумилионна бежанска вълна от Сирия. „Ние в Европа трябва да си направим ясен анализ докога Турция ще успява да ги спира, ако продължи неспазването на споразумението с ЕС за мигрантите”, смята министър-председателят Борисов. „Поели сме ангажимент, гласували сме споразумение и с претенциите си на правови държави трябва да спазваме това, което сме поели като ангажимент. Когато сме имали претенции към турците, сме ги казвали”, коментира той. Предстоящите месеци премиерът Борисов определи като изключително трудни, „но се надявам заедно, с воля от ЕС и Турция, да намерим изход от този застой и неспазване на споразуменията. Лошо-хубаво, това споразумение в пъти намали натиска към Европа. Аз бях на този Съвет, когато всичките – тогава 28 държави, гласувахме за това споразумение. Надявам се дипломатите да надделеят и да намерят решение, защото добра война няма. А не се ли реши по дипломатически път този конфликт, тя е неизбежна. Разбирам, че в Европа е много удобно като политическа кауза да извадиш борбата с мигрантите, много е удобно да кажеш, че ще ги върнеш там, откъдето са дошли, но не си представям как ще започнем да приемаме на летище София десетки хиляди мигранти, които ни връщат от Европа. Нито ще приема вариант България да е буферът между Турция и Европа”.
Премиерът Бинали Йълдъръм подчерта глобалното измерение на мигрантската криза и призова европейските лидери „да разберат, че настъпи времето да поемат повече отговорност във връзка с мигрантите”. По думите му, от „жизненоважно значение” е в края на месец октомври да влезе в сила споразумението между ЕС и Турция за либерализиране на визите. „Ако споразуменията за реадмисия и за либерализиране на визовия режим не влязат в сила, това ще постави Европа в огромен риск”, заяви Йълдъръм.
Премиерите Борисов и Йълдъръм обсъдиха и развитието на двустранните отношения, което определиха като положително. Коментирани са конкретни възможности в областта на туризма, икономиката и енергетиката.
Министър-председателят Йълдъръм благодари за солидарността, проявена от българското правителство и лично от премиера Борисов, след опита за преврат в страната.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
