Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Лидерите на Франция, Германия и Италия се срещнат на остров Вентотене
Премиерът на Италия Матео Ренци ще бъде тази вечер домакин на федералния канцлер на Германия Ангела Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд на остров Вентотене в Тиренско море.
Очаква се Ренци да посрещне Меркел и Оланд около 16 часа на летище Каподикино до Неапол. Около 18 часа е предвидена пресконференция, която ще се проведе на борда на самолетоносача „Джузепе Гарибалди”. Срещата на високо равнище във Вентотене ще е второто неформално съвещание в такъв формат. Предишните разговори се проведоха на 27 юни в Берлин за обсъждане на последиците от референдума във Великобритания, припомня БГНЕС.
Остров Вентотене е избран неслучайно за място на срещата на най-развитите държави от ЕС. По времето на фашизма в Италия на острова са били заточени италиански интелектуалци. На Вентотене е написан политологически трактат за необходимостта от обединение на европейските народи във федерация. Авторите на документа, известен като „Манифеста Вентотене”, са Алтиеро Спинели, Ернесто Роси, Еудженио Колорни и Урсула Хиршман. Манифестът е завършен през юли 1941 година и се е разпространявал сред участниците в италианската Съпротива. В известен смисъл манифестът предхожда създаването на Европейския съюз.
Очевидно, под влияние на резултатите от допитването в Обединеното кралство, лидерите на три страни основателки на европейската общност, загрижени за спасяване на процеса на евроинтеграция, са решили да се върнат към изначалните ценности.
Същевременно обаче, дъщерята на един от авторите на манифеста – Рената Колорни, заяви преди няколко дни, че „духът на Вентотене не съществува в егоистична Европа”.
Защитата на Шенген и търсенето на европейската идентичност ще са опорните пунктове, върху които ще се концентрират лидерите на Италия, Германия и Франция.
Матео Ренци заяви на 23 юли, че „ЕС е длъжен да разглежда „Брекзит” като най-мощния повик за събуждане”. Италианският премиер призова „да не се позволява ЕС да става заложник на английската политика” и отбеляза, че няма смисъл да се води дълга и задълбочена дискусия по бюрократични и процедурни въпроси, свързани с излизането на Великобритания от ЕС.
Трябва да се отбележи, че не обявено нищо за дневния ред на срещата. За много европейски медии е сигурно, че тримата политици няма как да заобиколят драматичните миграционни проблеми, перспективите за връщане към ръст в икономиката на континента и засилващата се терористична заплаха.
В тази връзка, непосредствено преди срещата на високо равнище стана ясно, че Ренци ще предложи на колегите си сключване на т.нар. „Защита на Шенген” – споразумение за тристранна интеграция в областта на отбраната и сигурността.
По информация на местни медии може би става дума за създаване на тристранна основа на военни части за изпълнение на операции по защита на ЕС.
Освен това, министърът на културното наследство и културната дейност на Италия Дарио Франческини снощи излезе с заявление за „инициатива на Ренци, която предполага включване на Оланд и Меркел в извънреден европейски план за културата”.
Министър Франческини обяснява, че това ще запълни „дългогодишен вакуум в политика на ЕС” и трябва да съдейства за създаването на обща европейска идентичност – най-добрата противоотрова против националния популизъм.
Бившата еврокомисарка Ема Бонино, която е и бивш първи дипломат на Италия, заяви пред в. „Стампа”, че според нея сега не сме в период, когато движението към европейска федералистка интеграция е особено популярно. Според Бонино, в политиката символите са важни, ако зад тях следват политически инициативи. Но витае усещането, че за Оланд, Меркел и Ренци в момента по-важен е националният дневен ред, тъй като във Франция и Германия идват избори, а в Италия – референдум.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.