Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Сметна палата: Не сме намалили риска от наводнения заради забавени планове и дейности
вторник, 16 Август, 2016 - 15:13
Секция:
Тема:
Сметната палата извърши одит на изпълнението „Процедура BG161PO005/12/1.20/02/29 – Разработване на планове за управление на риска от наводнения“ за периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2015 г. в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и в Управляващия орган на (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС). Общо безвъзмездната финансова помощ за проекта е с първоначална стойност около 20 млн. лв., съобщават от пресцентъра на Сметната палата.
За избягване и намаляване на неблагоприятните последици от наводненията, вероятността за които се увеличава заради промените в климата и редица дейности, е необходимо да се изработят планове за управление на риска от това бедствие. Важно е да се отчетат особеностите на районите, които наводненията обхващат и да се предвидят решения, съобразени с нуждите и приоритетите в тези райони, като същевременно се осигурят съответната координация в районите на речните басейни. В тази връзка, Директива 2007/60/ЕО изисква от държавите членки да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения в три етапа: предварителна оценка на риска от наводнения, карти на заплахата и риска от наводнения и планове за управление на риска от наводнения.
Приемането на Плановете за управление на риска от наводнения е заложено в Споразумението за партньорство на Република България 2014-2020 г., като предварително условие, от което зависи финансирането на дейностите по приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“
Бенефициенти по проекта са четирите басейнови дирекции - Басейнова дирекция Дунавски район (с център Плевен), Басейнова дирекция Западнобеломорски район (с център Благоевград), Басейнова дирекция Източнобеломорски район (с център Пловдив) и Басейнова дирекция Черноморски район (с център Варна).
Най-важните изводи от одита:
Не са изпълнени и значително са забавени основни дейности по проекта, поради което е необходимо осигуряване на допълнителен национален финансов ресурс за приключването им след края на програмния период.
Неизпълнението на дейностите по разработване на планове за управление на риска от наводнения и на предварителните условия от Споразумението за партньорство може да доведе до стартиране на процедура за неизпълнение на правото на Европейския съюз и до спирането на средства по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.
Причините:
- Късно стартиране на проекта. Въпреки, че процедурата е включена в Индикативна годишна работна програма за 2011 г., подготовката започва през 2012 г., поканата за кандидатстване по процедурата е публикувана през април 2012 г., заповедите са издадени в края на 2012 г. Тъй като крайният срок за приключването на дейностите е 31.12.2015 г., първоначалното забавяне не може да бъде наваксано с достатъчно удължаване на времето да изпълнение на проекта.
- Недостатъчен административен капацитет. Липсва опит за изпълнението на такъв сложен и специфичен проект от четирите басейнови дирекции, както и при провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки и управлението на проекти.
- Честа смяна на екипа за управление и изпълнение на проекта и на ръководителите в басейновите дирекции. Например, през одитирания период са се сменили шестима министри на околната среда и водите и петима ръководители на Управляващия орган на ОП “ Околна среда” 2007-2013 г.
- Лоша координация. Между различните участници в сложния и специфичен проект - Междинното звено и Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ и четирите басейнови дирекции, координацията не е достатъчно ефективна и навременна, което също води до забавянето на изпълнението на дейностите по проекта.
Бенефициентите не оценяват и важността на факта, че дейностите от проекта са свързани помежду си – всяка басейнова дирекция трябва да извърши определена дейност, като резултатът от нея е задължителна основа за започването на следващата дейност на друга дирекция и забавянето на една дейност води до забавяне във всички останали. Дейностите по проекта не се извършват регулярно, а усвояването на финансовите средства от бенефициентите не е ритмично. Създаден е Съвет на бенефициентите за подобряване на координацията, но той провежда само едно заседание.
- Неефективни мерки от Управляващия орган срещу забавяне и неизпълнение на проектните дейности от бенефициентите.
Остават неизпълнени три основни дейности - две хоризонтални и една вертикална, освен това не е извършена и екологична оценка на плановете за управлението на риска от наводнения в четирите басейнови дирекции.
Двете хоризонтални дейности по проекта, които не са изпълнени, са извадени от обхвата на пректа:
- цифров модел на релефа чрез лазерно сканиране (LIDAR) на районите със значителен риск от наводнения - прогнозната й стойност е около 7,34 млн. лв. с ДДС с бенефициент Басейнова дирекция Плевен;
- разработване на информационна система (интернет платформа) за управление риска от наводнения за достъп на различни компетентни органи, заинтересовани страни и обществеността – прогнозната стойност е 555 хил. лв. с ДДС с бенефициент-Басейнова дирекция-Пловдив.
Поради неизпълнието на тези хоризонтални дейности в края на ноември 2015 г. се редуцират бюджетите на двама от бенефициентите и общият бюджет на проекта се коригира на около 12,1 млн. лв. или с около 7,9 млн. лв. по-малко от първоначалния.
Дейности, които не са изпълнени, но трябва да бъдат изпълнени през 2016 г., за да приключи проекта, са:
- екологична оценка на плановете за управление на риска от наводнения за четирите басейнови дирекции с бюджет по проекта около 404 хил. лв. с ДДС;
- програма от мерки за Източнобеломорски район, икономически анализ на проекта на програма от мерки на ниво районни басейнови управления, според одобрен бюджет за Басейнова дирекция - Пловдив около 300 хил. лв. с ДДС;
- консултантска услуга за изготвяне на карти на районите под заплаха за наводнения и карти на районите с риск от наводнения – изпълнява се от Басейнова дирекция - Плевен с необходими разходи според одобрения бюджет около 2,3 млн. лв. с ДДС.
Освен че се удължава срокът за изпълнение на проекта (след 31.12.2015 г.) се налага за реализирането на забавените дейности да бъдат осигурени допълнителни национални финансови средства - малко над 3 млн. лв., от бюджета на МОСВ. Това е така, тъй като забавянето на провеждането на процедурите и сключването на договори е довело до невъзможност част от средствата - авансови плащания към изпълнителите на обществените поръчки, да бъдат изплатени със средства по ОП “Околна среда” 2007-2013 г., защото срокът на допустимост на разходите по нея е до края на 2015 г.
Към 31.12.2015 г. от Управляващия орган са извършени плащания (включително авансови плащания) по проекта в размер на 75,68 на сто от актуализирания бюджет. Останалите 24,32 на сто (за неизпълнените дейности) от бюджета на проекта остават за сметка на националния бюджет, като за целта е взето решение на заседание на УС на ПУДООС от 23.12.2015 г. Без изпълнението на тези дейности не е възможно да има одобрени планове за управление на риска от наводнения и приключване на проекта.
- 553.00 KB (DOC)
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
