Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Европейската комисия завежда дело срещу България поради недостатъчна степен на защита на застрашени видове птици
петък, 22 Юли, 2016 - 16:42
Секция:
Тема:
Европейската комисия завежда дело срещу България пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина. Българските власти не са разширили зоната, определена като специална защитена зона, за да се защитят адекватно застрашените видове диви птици.
С ежемесечния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС (вж. приложения I и II) и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.
Най-важните решения, приети от Комисията (в това число официално уведомително писмо, 20 мотивирани становища и 8 случая на сезиране на Съда на Европейския съюз), са представени по-долу и са групирани по области на политиката. Комисията приключва също така 86 случая, при които проблемите със съответните държави членки са били решени и не е необходимо Комисията да продължава процедурата.
Рила планина — най-високата в България и на Балканския полуостров, е сред най-ценните площи в България и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици. Съгласно законодателството на ЕС относно опазването на дивите птици (Директива 2009/147/ЕО) държавите членки са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, считани за редки или нуждаещи се от специална грижа.
Към момента България е класифицирала правилно 72 % от зоната като специална защитена зона. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици, включени в приложение I от директивата за птиците. Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius).
Въпреки мотивираното становище на Комисията, отправено през октомври 2014 г., относно нуждата да се разшири обхватът на защитените зони и да се включат зоните в Рила планина, България не е изпълнила това свое задължение. Поради това Комисията сезира Съда на ЕС по този въпрос.
През януари 2016 г. Съдът се произнесе срещу България (дело C-141/14) по сходно дело относно определянето и опазването на Калиакра — друга важна зона от значение за опазването на птиците в района Южна Добруджа, намиращ се в северната част на българското черноморско крайбрежие.
Контекст:
В Европа редица видове диви птици изчезват, което е особено притеснително за някои конкретни видове. Това явление нарушава биологичното равновесие и представлява сериозна заплаха за природата. Целта на Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици е защитата на всички видове диви птици, които естествено се срещат в Съюза. С директивата се забраняват дейности, с които директно се застрашават птици, като например умишленото убиване или улавяне, разрушаването на гнезда и преместването на яйца, както и други свързани с тях дейности, като например търговията с живи или мъртви птици (с някои изключения). В нея се обръща особено внимание на опазването на местообитанията на застрашените и мигриращите видове, най-вече чрез изграждането на мрежа от специални защитени зони (СЗЗ).
За повече информация:
- За правото на ЕС в областта на околната среда, за статистиката.
- За приетите през юли 2016 г. основни решения по производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка вижте пълния текст на информационния документ MEMO/16/2491.
- За информация относно общото производство за неизпълнение на задължения вижте пълния текст на информационния документ MEMO/12/12 (инфографика (PDF)).
Други процедури за установяване на нарушения от месец юли: основни решения
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
