Вие сте тук

Бившият конституционен съдия Евгени Танчев вече е генерален адвокат в съда на ЕС

сряда, 20 Юли, 2016 - 11:24

Комитетът по чл. 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) даде положително становище за пълното съответствие на кандидатурата на проф. Евгени Танчев с длъжността генерален адвокат в Съда на Европейския Съюз (ЕС) в Люксембург, съобщава пресцентърът на Министерство на правосъдието.

Кандидатурата му за отговорния пост бе издигната от българското правителство на 30 март т.г. по предложение на министъра на правосъдието Екатерина Захариева и министъра на външните работи Даниел Митов.

 „Комитетът счита, че проф. Танчев е придобил сериозен и задълбочен юридически опит, достатъчно продължителен, за да може да кандидатства за заемането на длъжността генерален адвокат в Съда на ЕС в Люксембург. Всъщност, той преподава право от 39 г., от които 26 г. в качеството си на професор. Паралелно с функциите си на преподавател проф. Танчев е упражнявал и професията си на юридически съветник в продължение на 6 г. в Народното събрание на Република България, което по същото време е приело и Конституцията на Република България. Бил е съветник и на Президента на Република България, и на Омбудсмана. Отделно, кандидатът е упражнявал в продължение на 9 г. функциите на съдия в Конституционния съд на РБ, който е председателствал за период от 3 г. Проф. Танчев е член на Венецианската комисия от 10 г., на която е бил вицепрезидент в продължение на 2 г., и на която от 2015 г. председателства Смесения съвет по конституционно правосъдие“, се казва в становището на Комитета, който е пристъпил към изслушването на проф. Танчев на 11 юли 2016 г.

То се е провело в присъствието на г-н Жан-Марк Сове, председател на Комитета и членовете на Комитета – г-н Луиджи Берлингер, лорд Манс, г-н Кристиан Тимерсман, г-н Андреас Фоскюле и г-н Мирослав Виржиковски.

„Като се вземат предвид биографията и отговорите, които кандидатът е поднесъл по време на неговото изслушване, Комитетът счита, че той има уменията, които се изискват за упражняването на функциите генерален адвокат в Съда на Европейския Съюз“, е посочено още в становището.

Според членовете на Комитета българският кандидат притежава съответните умения за работа в международна среда, в която са представени различни правни традиции, което е видно от неговото участие в множество международни конференции и асоциация, както и от дейността му на преподавател в чужбина.

 „Нито един от документите от досието по кандидатурата на проф. Танчев, както и направените изказвания по време на изслушването не биха събудили каквито и да било съмнения за неговите умения да упражнява функцията на генерален адвокат с нужната независимост и безпристрастност“, пише в заключение Комитетът.

Генералните адвокати на Съда на СЕ се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от 6 г. след консултация с Комитета, предвиден в чл. 255  от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).

Припомняме, че до избора на професор Танчев се стигна след като Комитета отхвърли кандидатурата на Атанас Семов.След изслушване на 30 октомври,2015, комитетът, който дава становище по годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и генерален адвокат във висшата юрисдикция на ЕС, е излязъл с отрицателно становище заради липсата на достатъчен професионален опит на високо ниво на българския кандидат.

Въпреки че отчита академичните постижения на Семов и познанията му в областта на правото, комитетът приема, че професионалният му опит на високо ниво е формиран едва след 2004 г., което е недостатъчно.

*Евгени Танчев е професор по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“, в НБУ и в УНСС и е един от водещите специалисти у нас в тази област. Роден е през 1952 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е негов заместник декан (1985-1989 г.) и декан (1989-1991 г.), както и ръководител на катедрата по конституционно право в ЮФ от 2000 г. до 2003 г. и от 2013 г. досега. Бил е ръководител на катедрата „Jean Monnet“ в НБУ и гост-професор в Католическия университет на САЩ във Вашингтон и в Университета във Вирджиния.

Работил е като старши експерт към Конституционната комисия на Великото народно събрание, председателствал е Правния съвет към президента на Република България (2002-2003 г.), до 2009 г. е бил съдия в Конституционния съд, а в периода 2009-2012 г. – и негов председател. От 2006 г. досега е член на Венецианската комисия към Съвета на Европа за демокрация чрез право, а през периода 2013-2015 г. е неин вицепрезидент. Председател е на Обединения комитет за конституционно правосъдие на Венецианската комисия и член на бюрото на Комисията за демокрация чрез право и на секретариата на Световната конференция за конституционно правосъдие. Член е на Консултативния конституционен съвет към Омбудсмана на Република България.

Проф. Евгени Танчев е автор на стотици публикации, учебници и книги, свързани с конституционното право, парламентаризма и защита на човешките права. Носител е на редица международни награди и отличия.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.