Вие сте тук

Борисов пред Доналд Туск: Искам ясна позиция на европейските институции за АЕЦ „Белене”

четвъртък, 30 Юни, 2016 - 10:24

Министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейския съвет Доналд Туск обсъдиха тази сутрин големите енергийни проекти, които могат да бъдат реализирани на територията на България. Срещата в Брюксел се проведе по искане на Туск като продължение на телефонния разговор между двамата през миналата седмица, съобщава правителствената пресслужба.

На срещата днес премиерът Борисов поиска ясната и категорична позиция на Европейската комисия и нейните служби за газоразпределителния център. Той постави и въпроса за съгласуване на последващите действия на България след решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между НЕК и „Атомстройекспорт” във връзка с АЕЦ „Белене”.

Концепцията ни за газовия хъб е много добра и би била от полза за всички страни в региона. Ние обаче искаме да получим уверението на Комисията, че от правна гледна точка тя отговоря изцяло на европейското законодателство, посочи министър-председателят и препоръча ускоряване на диалога в съвместната работна група между българската страна и ЕК по темата. Той изтъкна също неопределеността около проекта „Южен поток” и очакваната от Брюксел позиция за АЕЦ „Белене”.

„България стриктно изпълнява задълженията си като държава-членка на ЕС, но също така очаква поставените от нея въпроси да получават своевременни отговори. И трите проекта са от съществено значение за реализиране на енергийната стратегия на Общността, основна част от която са диверсификацията на източниците и трасетата на доставки. Нито един от тези три проекта не е само български, те касаят позиции и решения на ниво Европейски съюз”, посочи министър-председателят Борисов.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск пое ангажимент в кратки срокове да информира българското правителство по какъв начин европейските институции ще реагират по поставените от премиера Борисов теми и гарантира, че страната ни ще получи становище по проектите.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.