Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Емил Радев: Необходима е по-нататъшна хармонизация в гражданското съдопроизводство
петък, 17 Юни, 2016 - 12:09
Секция:
Емил Радев (ЕНП/ГЕРБ), откри заедно с председателя на Комисията по правни въпроси Павел Свобода, форум на високо равнище в ЕП относно нуждата от създаване на общи минимални стандарти в гражданското съдопроизводство на Европейския съюз. Такава стъпка би довела до сближаване на гражданските процеси на държавите- членки. Материята е част от предстоящ законодателен доклад на Европарламента, докладчик по който е българският евродепутат. Според него взаимното доверие между съдебните органи на различните държави-членки е от изключителна важност.„Когато имаме гарантирана защита на правата на страните в процеса, имаме по-голямо доверие между държавите-членки, което служи за по-голяма правна сигурност. Така се предоставя стабилност и предвидимост на гражданите и предприятията в Съюза“, заяви Емил Радев.
Дискусията върху общите минимални стандарти в гражданския процес включи важни въпроси - законодателната компетенция на ЕС, законодателната форма, практическата приложимост на стандартите и тяхната същност. За да дадат отговори на тези въпроси във форума участваха проф. Буркхард Хес от института Макс Планк в Люксембург, проф. Нийл Андрюс от Университета в Кембридж, д-р Нели Маданска, зам.-директор на Националния институт по правосъдие, Беатрис Дезе от Съвета на адвокатските колегии от Европа, д-р Майела Селис от Хагск ата конференция за международно частно право, представители на европейските институции, бизнеса и юристи,.
Нийл Андрюс представи работата по проекта на Европейския институт по право и Международният институт за унифициране на частното право (Unidroit), които работят за изработване на общи принципи на транснационално гражданско производство.
Според проф. Хес, най-големият проблем в трансгранични случаи е с предоставянето на документи, което е разбираемо поради езиковата бариера. Проблемът с представянето на доказателства също не е за пренебрегване. По негово мнение не бива просто да се прилагат съществуващи процесуални правила, а трябва да се изготвят нови. „Смятам, че минималните стандарти на гражданското производство, установени на ниво ЕС, биха били от полза за националните съдии. Система от такива принципи би служила като основа на по-нататъшна модернизация на националните процесуални закони, основана на общи ценности и гарантираща зачитане на правата на страните в процеса, независимо пред кой национален съд са отправили искането си за защита на своите права.“, заяви д-р Маданска.
„Днес констатирахме, че действащата регулаторна рамка за гражданско производство, установена от Европейския съюз е фрагментирана, и често липсва последователност. Някои аспекти на гражданското производство са регламентирани, докато други са оставени на националните правила и практиките на гражданския процесуален кодекс. Има проблеми с въвеждането и практическото прилагане на съществуващите стандарти. Освен това, значителен проблем със сегашните правила, засягащи гражданска процедура, е че тези правила са слабо познати и се използват неефективно“, акцентира върху част от проблемите г-н Радев. Според него „правилата за гражданското производство са трудни за хармонизиране и определено това няма да стане с едно действие, но по-нататъшна хармонизация е силно желателна и е необходимо да се постави началото, за да може постепенно да се надгражда.“
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
