Вие сте тук

България не е изпълнила 38.5% от мерките, произтичащи от членството й в ЕС

сряда, 8 Юни, 2016 - 14:54

Правителството прие доклад за изпълнението към 31 май на Плана за действие за 2016 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз.

От общо 148 мерки със срок на изпълнение до 31 май са изпълнени 91. Неизпълнението представлява 38,5 на сто. За сравнение, в края на април то беше 44,1 процента. 16 от неизпълнените мерки са свързани със стартирали процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Законопроектите, представляващи неизпълнени мерки, са 27. От тях 9 са внесени в Народното събрание и се намират на различен етап на приемане. По отношение на останалите 18 законопроекта отговорните ведомства следва положат допълнителни усилия за ускоряване процеса по тяхното разработване, съгласуване и внасяне в Народното събрание.

Новото Табло с директиви в областта на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard) ще отчете степента, в която държавите-членки са въвели директивите на ЕС в областта на вътрешния пазар с краен срок за транспониране до 31 май 2016 г. Крайният срок за нотификация пред Европейската комисия на приетите актове е 12 юни. За България към момента невъведени остават 12. Този брой е резултат и от факта, че част от тях са с висока правна и техническа сложност (напр. Директивата за концесиите, Директивата за тютюневите и свързаните с тях изделия), както и че за въвеждането им в българското законодателство е необходимо приемането на няколко нормативни акта.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.