Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Евродепутатите настояват за повече права на потребителя на енергийния пазар
петък, 27 Май, 2016 - 10:04
Секция:
За повече права на потребителите на енергийния пазар настояват евродепутатите в резолюция относно „новата сделка за потребителите на енергия“, която беше гласувана в четвъртък. Те препоръчват колективно закупване, произвеждане на собствена енергия, по-добри инструменти за сравняване на цените и по-лесна смяна на доставчика на енергия и на тарифата, съобщават от ЕП.
В незаконодателен текст, предназначен да информира по-нататъшната работа на ЕК в изготвянето на законодателство за енергийния пазар, евродепутатите също така призовават средствата от ЕС за енергийна ефективност да се съсредоточат върху енергийната бедност.
„В момента 50 милиона граждани на ЕС живеят в енергийна бедност. Много граждани са оставени на остарели договори за доставка, познати също като „спящи“ договори, които често изискват големи такси за прекратяване, за да се премине към по-евтин доставчик. Аз искам енергийните компании да предоставят на потребителите информация за най-евтините тарифи и да премахнат скъпите такси за смяна на доставчика. През 2016 г., никой в Европа не би трябвало да избира между отоплението, охлаждането и храната“, заяви докладчикът Тереза Грифин (С&Д, Великобритания).
За да се насърчат потребителите да вземат по-активна роля на енергийния пазар, евродепутатите предлагат:
въвеждането на нови бизнес модели като схеми за колективно закупване и иновативни финансови инструменти, които да подпомогнат потребителите да произвеждат собствена енергия от възобновяеми източници („самогенериране“) и да използват повече от това, което произвеждат („собствено потребление“), по най-ефективния начин;
намаляването на административните бариери пред новото самогенериране, съкращаване на разрешителните процедури и насърчаване на съвместни енергийни схеми;
въвеждане на изгодни условия за наематели и тези, които живеят в жилищни сгради, за да се позволи по-масовото прилагане на самогенериране и потребление на енергийно ефективни инструменти.
Евродепутатите също така предлагат няколко начина за постигане на по-прозрачни цени на енергията:
по-често предоставяне на сметки и по-лесни за разбиране договори;
осигуряване на лесен и навременен достъп до данните за потребление и свързаните разходи;
даване на възможност на потребителите да сравняват оферти, дори и да са без знания и достъп до интернет, и да установят дали могат да спестят пари ако сменят доставчика. Инструментите за сравняване трябва да бъдат независими, актуални и лесни за разбиране. Те също така трябва да информират потребителите за най-изгодните тарифи за тях, въз основа на досегашните данни на потребление, и да гарантират, че ако желаят, те могат да се прехвърлят към тези тарифи по възможно най-улеснения начин и без никакви санкции или такси за прекратяване;
разработване на динамично ценообразуване, което отразява силните и слабите периоди на потребление на енергия, както и прозрачни, сравними и ясно обяснени тарифи;
разработване на интелигенти мрежи и уреди, които автоматизират управлението на търсенето на енергия в отговор на ценовите сигнали.
Енергийната бедност – случаи, в които хората не могат да се отопляват или използват електричество в домовете си на достъпни цени – трябва да бъде решена в корените ѝ, казват евродепутатите, като призовават средствата от ЕС за енергийна ефективност и подкрепа за самогенериране да се фокусират по-добре върху енергийно бедните потребители с ниски доходи.
„Добре насочените социални тарифи са жизненоважни за уязвими граждани с ниски доходи и следва да бъдат насърчавани“, казват евродепутатите, като добавят, че „всякакви такива социални тарифи трябва да са напълно прозрачни“.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
