Вие сте тук

Андрей Ковачев ГЕРБ/ЕНП: Интеграцията на малцинствените групи е двупосочна улица

вторник, 17 Май, 2016 - 09:45

На 16 май, в София, евродепутатът д-р Андрей Ковачев бе гост-лектор на конференцията "Заедно за толерантност и недискриминация на малцинствените групи", организирана от сдружение „Граждани за европейско развитие на България“, съвместно с Фондация „Ханс Зайдел“ и Вилфред Мартенс Център.

Евродепутатът взе отношение по темата:  "Толерантността и интеграцията – двупосочна улица", като поздрави организаторите за тази актуална конференцията, която се отнася до интеграцията не само на ромите, но и въобще до интеграцията в нашето общество на хора, които не са от мнозинството в съответната страна. Това предизвикателството за ЕС е огромно. Освен това поясни, че 510 млн. са жителите в 28-те страни членки, а ромите са между  11 и 12 милиона по данни на ЕК, което означава общо за ЕС някъде около 2,3% от населението.

"След членството на много от източно-европейските страни в ЕС , в резултат на свободното движение на хора и възможността те да живея във всяка страна членка, където пожелаят,  в  много от градовете в Западна Европа, особено в Германия, градските управи усещат наличието    на този проблем. Те също търсят начини за интеграция на тези групи от хора, които се концентрират предимно в големите градове.

Евродепутатът добави, че в  ЕС живеят общо около  6,6% чужденци от различни държави -  в Люксембург процента е най-висок, в Германия е някъде около 8%. Една част от тях са дошли като гастербайтери в 50-те и 60-те години на миналия век.

 "Второ, трето поколение, родени в съответните градове, не намират връзка към мнозинството, не се интегрират в социално-икономическия живот на страната и са лесна жертва на радикализация и на „ловците на души“, които чрез радикален ислям и други крайни течения се опитват да привлекат тези хора. Тук е отговорността на политиците, било то център-дясно, център-ляво, да не допуснат екстремните позиции да нараснат и да застрашат въобще съществуването на нашия европейски проект", заяви г-н Ковачев.

Като акцент в  изказването си г-н Ковачев постави , че интеграция без участието на тези, които трябва да бъдат интегрирани, като желание от двете страни, няма как да се случи и затова във всяка стъпка трябва да участват самите роми.  Освен това  подчерта, че трябва да се търси баланс между сигурността и свободата с демокрацията и толерантността.

Добър пример от България, за който д-р Андрей Ковачев разказа на форума, е споменат като такъв и от ЕК в лицето на предишния председател Барозу за това, което се е случило в Каварна и възможността там да бъде изграден ромския квартал с асфалтирани улици, къщи и канализации. Евродепутатът отбеляза факта, че това  се забелязва и от ЕК, и най - вече, че парите са дадени за нещо, което е в интерес, както на общността, така  и на мнозинството.

В допълнение, той посочи, че нашата Национална стратегия за интеграция на ромите за 2020 година  е оценена високо в Брюксел и че на всеки две години се прави ревю на тази стратегия.

„Искам да спомена, че само преди 4 дни Съвета на Европа и ЕК публикуваха наръчник за доклад, базиран на човешките права и за мултикултурната медиация в ромските общности. Той съдържа около 130 страници и посочва как да се тренират хората от ромските общности и тези, които ще работят с тях, отчитайки спецификите на всяка страна-членка. Бих препоръчал на работещите по темата да прегледат този документ, който е много обстойно направен и е плод на 5-годишна работа между Съвета на Европа и европейската комисия.“ – каза г-н Ковачев.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.